Сянката на греха

— … и Джоана — Ранулф погледна към децата.

— Да, и Джоана.

— Научих — кротко продължи Ранулф, — че дъщерята на коларя Елизабет е била убита преди няколко дни, а дъщеря ти Джоана е била убита по-рано през лятото. Не греша, нали?

Жената на Самлър захлипа. От почит към мъката й, Чансън престана да яде и остави на масата костената си лъжица.

— Добро момиче беше, сър — отвърна Самлър. — Не беше някоя вятърничава.

— Кажи ми какво стана в деня, когато умря?

— Работех навън. Тя отиде до пазара по някаква поръчка. Радваше се, когато можеше да отиде до пазара и да си поговори със своите дружки — Самлър сви рамене. — Отиде, но така и не се върна.

— Имаше ли си някого? Някой на сърцето? — поясни Ранулф. Извърна глава към най-голямото момиче. — Как се казваш?

— Изабела — отвърна Самлър вместо момичето. — С две години е по-голяма от Джоана.

Ранулф огледа девойката. Бе доста хубавка, със светла като лен коса, която падаше по раменете й, със слабичко лице и ясен поглед. Знае повече, отколкото е казала на родителите си — издаде я лекото потрепване на лицето й.

— И нямаш представа защо е била убита?

— Защо ще му е на някого да убива младо момиче като Джоана? — рязко отговори Самлър. — Казах ти, сър, тя нямаше тайни. Танцуваше с този и онзи, кокетничеше, но нямаше никой, който да й е по на сърце. Нали, Изабела?

Ранулф се усмихна към дъщерята, която седеше на стъпалата, над братята и сестрите си.

— Била е убита в полето — продължаваше Ранулф. — Долу, близо до Бракъм Миър.

— Казах ти, каквото знам, сър — все така рязко му отвърна Самлър. — Един следобед отиде по поръчка до пазара и не се върна.

— Ще го заловиш ли, сър? — обади се Изабела Самлър.

— Ще го заловим — отвърна Ранулф. — Господарят ми е като сокол, бърз и умен, с поглед, който нищо не пропуска. Ще се понесе над Мелфорд и където и да се крие убиецът, ако ще и в най-гъстия къпинак или в най-високата трева — Ранулф се изправи и с жест започна да показва, а Изабела го наблюдаваше — ще го връхлети, с присвити криле, с разтворени хищни нокти, и ще сграбчи убиеца на сестра ти.

— Само така приказваш.

— Не, мистрес, давам ти думата си.

Ранулф развърза кесията си и постави на масата сребърна монета. Домакинът понечи да възрази.

— Не, не, вземи я — насърчи го Ранулф. Потупа Чансън по рамото. — За теб и за семейството ти.

Тръгна към вратата, взе плаща си и колана с меча и хвърли поглед към стопаните. Жал опари сърцето му — бяха се скупчили, подобно на зайци, вцепенени пред хищник.

— Мисля ви доброто, наистина. Нямате друго за казване, така ли? Няма ли още какво да ми разкажете за смъртта на Джоана? — и той стрелна с поглед Изабела.

— Беше добро момиче — заговори жената на Самлър.

Ранулф сложи ръката си на резето и се обърна.

— Нямаше ли си любим?

— Не — бързо отвърна Изабела. — Имаше обожатели, но им се присмиваше.

— А нямаше ли си някакво тайно място? — не спираше Ранулф. — Всеки си има тайно място.

— Същото като на Елизабет — избъбри Изабела. — Ходеха в горичката на хълма над Дяволския дъб. Не е чак тайно място.