Гибелен грях
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гибелен грях». Краткое содержание книги:
Коварство и измяна преследват сър Хю и помощниците му на всяка крачка, а кръвожадният убиец прикрива умело следите си. Единственият свидетел на едно от убийствата е луд просяк, а единствената улика, с която разполага сър Хю, са загадъчните предсмъртни думи на лейди Съмървил: „Расото не прави монаха“…
— Скъпи ми Хю, очаквахме те — хвана ръката на Корбет и я стисна здраво. — Изглеждаш уморен. Или трябва да кажа лорд Корбет?
Близко разположените, зелени очи на французина заблестяха от злоба и подигравка.
— О, да, чухме новината. Влизай! Влизай!
Корбет последва мъжа, който на драго сърце би го убил, в една малка стаичка близо до стълбите. Стаичката беше мизерна, с мръсна тръстика по пода. Вместо огън имаше студена купчинка пепел, а стените бяха очукани и олющени. Разнебитеният стол, който дьо Краон измъкна изпод масата, изглеждаше опасен и негоден да послужи за друго освен за подпалки.
— Сядай! Сядай!
Корбет, макар и целият нащрек, прие поканата му, а сам дьо Краон приседна на крайчеца на олюляващата се маса. На писаря му се дощя ироничната, злобна усмивка да се изтрие от лицето на французина. Дьо Краон плесна с ръце.
— Е, Хю, от любезност ли е посещението? О — наведе се напред и докосна Корбет по ръката, — срещнах лейди Мейв. Дъщеря ти е красавица. На майка си се е метнала. Ще пиеш вино, нали?
— Не!
Усмивката на дьо Краон се стопи.
— Добре, Корбет, какво искаш?
— Защо си тук, дьо Краон?
— Нося послание на добра воля и приятелство от моя господар, краля на Франция.
— Лъжеш!
Дьо Краон втренчи поглед в Корбет.
— Съвсем скоро, Хю — с подигравателен шепот рече той, — съвсем скоро ще направя така, че да се задавиш с оскърбленията си!
Корбет се усмихна на свой ред.
— Само обещания и нищо повече, дьо Краон! Още не си ми казал защо си в Англия и какво те задържа в Лондон?
Дьо Краон се изправи и отиде до другия край на масата.
— Тук живеят френски търговци, интересите им засягат крал Филип. Вие, англичаните, сте известни с враждебността си към чужденците.
— Ами тогава трябва да внимаваш, дьо Краон!
— Внимавам, а и ти трябва да го правиш. Къде е твоята сянка — Ранулф?
— В началото на улицата — излъга Корбет. — Седи в една кръчма с отряд кралски стрелци в очакване да се върна.
Дьо Краон наклони глава на една страна.
— Беше в Уинчестър, сега си в Лондон. Защо му е на краля да праща най-доверения си служител и пазител на тайния печат обратно в града? — дьо Краон сложи пръст на устните си. — Убийствата — каза сякаш говореше на себе си. — Знам, че на ония дебелаци в града не им се ще греховете им да се разчуят. Смъртта на лейди Съмървил и, разбира се, мистериозният пожар в къщата на стария свещеник на краля, отец Бенедикт.
Дьо Краон се отдаде на самодоволство, прокара ръка през рядката си червена коса.
— Какво друго може да има? — запита той с подигравателна почуда.
— Ричард Падликот.
Дьо Краон отвори и затвори уста.
— А, да. Падликот.
— Познаваш ли Падликот?
— Разбира се — французинът се засмя, — широко известен английски престъпник. Как наричаш такъв като него? Мошеник? Издирват го от най-високо място и в Париж, както и тук, в Лондон.
— Какви са причините?
— Същите, каквито са и тук, в Лондон.
— Защо тогава — попита бавно Корбет — са видели как най-близкият съветник на твоя крал — мастър Гийом Ногаре забавлява Падликот?
Дьо Краон не допусна да го объркат.
— Падликот е престъпник, но е и полезен. Продава ни тайни. Получените от него сведения са ценни, със сигурност и твоят господар купува тайни от французи — предатели.
Корбет дочу шум и се изправи. Стана напрегнат в тая тиха, запусната къща. Обърна се и впери поглед във вратата, тъкмо когато някакъв непознат се шмугна като сянка в стаята.
— А, Раул — дьо Краон заобиколи масата. — Мастър Корбет, или по-скоро сър Хю, може ли да ти представя Раул, виконт дьо Ньовер, специален пратеник на крал Филип във Фландрия и Ниските земи29.
Дьо Ньовер разтърси сърдечно ръката на Корбет и Корбет веднага го хареса. На външен вид напомняше Малтоут. Беше слаб, приведен, с руса коса, правилни черти, доста момчешки, но Корбет забеляза хитрите му очи и волевите уста и челюст. Разбра защо се беше понравил на Мейв. Притежаваше лениво очарование и честно, открито поведение, което рязко се отличаваше от лицемерието на дьо Краон.
29
Общо наименование на земите, приблизително обхващащи днешните територии на Холандия и Белгия. — Бел.прев.