Тамплиерът магьосник
- Автор: Догерти Пол
- Серия: templars #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тамплиерът магьосник». Краткое содержание книги:
Убийството на Реймон, графа на Триполи, става повод за жестоко клане на мирни граждани. Едмънд дьо Пайен, потомък на основателя на тамплиерския орден, е изпратен да преговаря със Стареца от Планината, главатаря на асасините, които според мълвата са отговорни за убийството на графа. В непристъпното гнездо на асасините тамплиерът научава факти, които разтърсват душевния му мир — в самия орден на рицарите-храмовници се укриват вещици и магьосници, смъртта на граф Реймон вероятно е тяхно дело. Предводителят на вещерското сборище няма да се поколебае пред нищо, дори да си послужи с черна магия, за да отстрани всеки, застанал на пътя му — дори това да е самият крал.
Младият и чистосърдечен тамплиер тръгва по следите на магьосника, за да разгадае мрачните мистерии, които водят от Гроба Господен до Англия, разкъсвана от интриги и кръвопролитни битки за власт…
Дьо Пайен се обърна, когато вратата се отвори. Монбар и английският магистър Бозо дьо Беосис влязоха, придружавани от двама стражи, и заеха местата си в далечния край на масата. Великият магистър щракна с пръсти, стражите се оттеглиха, както и повечето от свитата, с изключение на един мъж, чиято дълга коса обграждаше тясно, смъртнобледо лице, който държеше възглавничка. По знак на великия магистър той тържествено мина през помещението като духовник през светилище и постави възглавничката пред Дьо Пайен. Върху нея имаше икона. На пръв поглед изглеждаше съвсем обикновена, каквато можеше да бъде открита във всяка гръцка църква. На нея бе изписано измъченото лице на разпнатия Спасител — страдащ мъж, чиято глава бе увенчана с трънен венец. По челото му се стичаха капки кръв, очите му бяха притворени, а устата безмълвна срещу мъчителите и страданията, на които бе подложен. Дьо Пайен се втренчи в тази толкова свещена реликва, потискайки потреперването си. Беше чувал слуховете, че това бил истинският лик на разпнатия Христос, пред когото благоговееха висшите предводители на ордена. С ясен глас Монбар ги накара да докоснат иконата и да се закълнат, че това, което щяха да чуят тук, бе secretissime — дълбока тайна. Дьо Пайен се подчини. Майеле и Парменио също положиха клетвата и мъжът се оттегли. Монбар, притиснал един към друг пръстите на ръцете си, се взря в Дьо Пайен. От време на време погледът му скачаше върху Майеле или Парменио. Той отвори уста да каже нещо, ала спря, сетне склони глава, сякаш се молеше за напътствие. Едмънд бе уверен, че беше доловил великият магистър да прошепва думите: „Veni Creatus Spiritus — Ела, Дух на Съзиданието“.
— Най-добре е — Монбар вдигна глава. — Да, най-добре е да чуете сами истината.
Той викна към вратата и мъжът се втурна отново вътре. Монбар му нашепна нещо и човекът пак излезе. От коридора се чуха стъпки и някакъв непознат бе въведен в стаята — беше висок, облечен в надиплена тамплиерска роба, с изцяло обръснати глава и лице, блеснали от масло.
— Мътните ме взели! — прошепна Майеле. — Ричард Берингтън!
Дьо Пайен се ококори от изненада, когато Берингтън се поклони на великия магистър и на Бозо дьо Беосис, а после зае предложеното му място отдясно на масата. Усмихна се на Едмънд и кимна многозначително на Майеле. Първата мисъл на Дьо Пайен бе, че имаше съвсем малка или че всъщност нямаше никаква семейна прилика между този тамплиер с груби черти и неговата сестра — прелестната Изабела, която бе срещнал в Йерусалим. Ричард Берингтън имаше грубо лице и тъмни очи, беше с високи скули, тънки устни и издадена напред брадичка. Воин, заключи Едмънд, опасен мъж, строен, мускулест, с бързи движения. Заприлича му на вълк.
— Братя, господарю — Берингтън отново се поклони на хората в края на масата. — Добре е братя да живеят в единство — Ричард начена обичайните тамплиерски поздрави.
— Кажи ни — резкият глас на Монбар се открои от мекия тон на Берингтън. — Кажи ни, братко, какво се случи, какво знаеш. — Великият магистър потри с ръце лицето си. — Прегледах съдебните архиви. Вече съм чувал историята ти. Най-добре е ти да разкажеш на своите братя.
Берингтън се вгледа напрегнато в Парменио и многозначително погледна през масата към Монбар.
— Може да му се има доверие, Ричард. Той е положил клетвата.
— В това той е един от нас — задращи и гласът на Бозо Беосис.
До момента английският магистър бе седял като издялан от дърво. Беше дребен мъж с огромен търбух, с изпъкнали очи и изтъняваща посивяла коса, висяща на кичури, а брадата и мустаците му бяха чисто бели. Дьо Пайен и преди го бе срещал. Бозо изглеждаше напрегнат, човек с непрестанно стрелкащи се очи и трепкаща долна устна. Бе нервен, като че не знаеше защо беше призован от Лондон да се срещне с великия магистър, който междувременно бе убит в кървавия сблъсък при стените на Аскалон.