Създателят на вселени
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Създателят на вселени». Краткое содержание книги:
Настана тишина. Тя ги гледаше с едното си око, но животът бързо я напускаше, оставяйки след себе си застиналата маска на смъртта. Хората-мечки стояха притихнали, дори конете спряха да пръхтят. Шепнещият над главите им вятър бе единственият шум.
Неочаквано Аглая продължи със слаб, но все така арогантно остър глас:
— Кажете на Подарж да не се срамува от мен. И обещай ми о, Кикаха — не ме залъгвай с лъжовни думи, — обещай ми, че Подарж ще научи.
— Обещавам ти о, Аглая — проговори Кикаха. — Сестрите ти ще дойдат и ще отнесат тялото ти далеч оттук, там, в зелените небеса, и ще го пуснат да се носи в пропастта — свободно в смъртта, както бе свободно в живота, докато не падне върху слънцето или не намери покой върху луната.
— Направи го, човеко — промълви тя.
Главата клюмна и тя падна напред. Но страховитите нокти бяха забити толкова дълбоко, че само се заклати напред-назад с главата надолу. Крилете се разтвориха и провиснаха, а връхчетата им докоснаха тревата.
Кикаха енергично започна да издава заповеди. Двама души бяха изпратени да намерят орли и да им съобщят за това, което Аглая бе научила и за смъртта. Той не спомена нищо за рога. Трябваше му известно време, за да накара двамата да научат наизуст краткото съобщение на микенски. След като реши, че резултатът е задоволителен, той ги изпрати. Отрядът се задържа още малко, докато премести тялото, така че да остане далече от апетитите на хищниците с изключение на пумата и лешоядите.
Беше необходимо да се отсече клона, в който тя се бе вкопчила и да се изтегли с въжета тялото на по-висок клон. Тук го привързаха в изправено положение с ремъци от сурова кожа.
— Това е — въздъхна Кикаха, когато свършиха работата. — Никое живо същество няма да посмее да се приближи до нея, докато изглежда жива. Всички се страхуват от орлите на Подарж.
Когато настъпи следобедът на шестия ден след трагичната среща с Аглая, отрядът спря до един извор. Конете най-сетне можеха да починат по-дълго и да напълнят стомасите си със сочната зелена трева. Кикаха и Улф клекнаха един до друг на върха на ниско хълмче и задъвкаха антилопско печено. Улф с любопитство разглеждаше малкото стадо мастодонти, които пасяха само на четиристотин метра от тях. Съвсем наблизо, скрит в тревата, дебнеше лъв с пъстра кожа. Беше 900-фунтов екземпляр на Felix Atrox. Той не скриваше апетитите си към едно от малките мастодонтчета.
Кикаха проговори:
— Гуорлите имаха невероятен късмет да минат през гората без загуби, още повече, че са го направили пеша. Оттук до Дърветата с Многото Сенки е територия на ценаквите и други племена. Както и на ХингГатаврит.
— Полуконете? — провери Улф дали бе разбрал правилно. За няколкото дни с хроваките той бе запомнил необикновено много думи и дори започваше да осмисля част от сложния им синтаксис.
— Полуконете. Hoi Kentauroi. Кентаврите. Творения на Повелителя, така както е създал и останалите чудовища в този свят. Много са техните племена по равнините на Америндия. Някои говорят на скитски и сарматски, понеже Повелителя е използвал за тях част от генетичния материал, заимстван от древните обитатели на степите. Но има и други, които са възприели езиците на граничещите с тях човешки племена. Но всички са наследили племенната култура на Равнината… е, с малки изключения.
Бойният отряд излезе на Големия търговски път. Той се отличаваше от останалата част на равнината само по стълбовете, маркиращи го през интервали от около миля, върху които бяха набучени абаносови маски на бога на търговията Ишкетламу. Кикаха настоя да продължат в галоп и не се успокои, докато не оставиха пътя далече зад гърба си.