Малкият Никола
- Автор: Госинни Рене
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Пройков
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Малкият Никола». Краткое содержание книги:
Това стана бързо, защото, за щастие, никой още не беше излязъл от лагера.
На другата сутрин видяхме как господин Жьону се прибра с флагчето си в колата на собственика на портокаловия разсадник. После ни казаха, че господин Жьону се бил скрил в боровата гора. Когато почнало да вали, на него му омръзнало да ни чака и тръгнал да се връща в лагера. Само че се изгубил в гората и паднал в яма с вода. Тогава започнал да вика и кучето на собственика се разлаяло. Така той успял да открие господин Жьону, завел го в къщата си, помогнал му да се изсуши и го прибрал да нощува у тях. Само едно не ни казаха — дали са поднесли на собственика допълнителна порция какао. Човекът е имал пълното право да си я получи!
„Риболовът несъмнено оказва успокоително въздействие …“ Тия думи, прочетени в някакво списание, направиха силно впечатление на Жерар Летуф, младия отговорник на групата „Тигрово око“, и той прекара една чудесна нощ, сънувайки дванайсет неподвижни и притихнали момченца, вперили неотклонно поглед в плувките на своите въдици, полюляващи се сред спокойната водна шир …
РИБЕНАТА СУПА
Тази сутрин нашият групов отговорник влезе в бунгалото и ни каза:
— Ей, момчета! Какво ще кажете, ако за разнообразие отидем за риба, вместо да отидем да се къпем с другите?
— Дадено! — отвърнахме всички.
Е, почти всички — Полен нищо не каза, той винаги е недоверчив и иска да се прибере при татко си и при майка си. Галбер също нищо не каза. Той още спеше.
— Добре — каза нашият отговорник. — Аз вече се обадих на готвача и му съобщих, че за обед ще му донесем риба. Нашата група ще черпи пелия лагер с рибена супа. Така всички групи ще разберат, че най-добрата група е „Тигрово око“. За група „Тигрово око“ — хип, хип!
— Ура! — извикахме всички ние с изключение на Галбер.
— А каква ни е паролата? — попита отговорникът.
— Смелост! — отвърнахме този път всички, защото и Галбер се беше събудил.
След сбора, докато другите се упътиха към плажа, ръководителят на лагера господин Рато нареди да ни раздадат въдици, а заедно с тях — една стара кутия, пълна с червеи.
— Да не закъснеете, че няма да имам време да направя супата — викна готвачът, като се кикотеше.
Този готвач винаги се кикоти и ние много го обичаме. Като отидем при него в кухнята, започва да вика: „Вън, пощеливци такива! Ей сега ще ви погна с големия черпак! Сега ще видите!“ и ни дава бисквити.
Потеглихме всички с въдиците и червеите и стигнахме на самия край на мостчето. Там нямаше никой, само един дебел чичко с малка бяла шапчица ловеше риба и май не се зарадва особено, като ни видя.
— Когато се лови риба — каза нашият отговорник, — е необходима преди всичко тишина, иначе рибите се плашат и се отдалечават! Без излишни храбрости, не искам никой да пада във водата! Не се пръскайте! Няма да слизате надолу по скалите! Внимавайте да не се нараните с кукичките!
— Свършихте ли вече? — попита дебелият чичко.
— Моля? — изненада се нашият отговорник.
— Питам ви дали ще престанете да квичите като пор — обясни дебелият чичко. — С тия крясъци може да изплашите и кит!
— Тук има ли китове? — попита Бертен.
— Ако има китове, аз си отивам! — извика Полен и ревна да плаче, като разправяше, че го било страх и искал да се прибере при татко си и при майка си. Само че не си отиде, отиде си дебелият чичко и така всъщност беше по-добре, понеже останахме само наши хора и никой нямаше да ни безпокои.
— Кои от вас вече са ходили на риболов? — попита нашият отговорник.
— Аз — каза Атаназ. — Миналата година улових една ей такава риба!
И той разпери ръце, колкото можеше. Ние си умряхме от смях, понеже Атаназ е голям лъжец; от всички нас той лъже най-много.
— Ти си лъжец — каза му Бертен.
— Ти си завистник и тъпак — отвърна Атаназ. — Рибата ми беше ей такава!
Бертен използува, че ръцете на Атаназ бяха разперени, и му лепна един шамар.
— Вие двамата, веднага престанете, иначе ще ви забраня да ловите риба! Ясно ли е? — извика отговорникът.
Атаназ и Бертен се умириха, само дето Атаназ каза, че всички ще видим каква риба ще извади той, ама ха, а Бертен каза, че неговата риба несъмнено щяла да бъде най-голяма.
Отговорникът ни показа как трябва да се набож-да червеят на върха на кукичката.
— Само внимавайте да не се нараните с кукичките! — рече той.
Всички се опитахме да направим същото, пък то не беше лесна работа и отговорникът ни помогна. Особено помогна на Полен, който се страхуваше от червеите и попита дали хапят. Когато забодоха червей на неговата кукичка, Полен бързо-бързо хвърли въдицата, така че червеят да отиде колкото се може по-далеч. Всички бяхме застанали вече с въдиците, само Атаназ и Бертен си бяха оплели влакната, а Галбер и Каликст организираха състезание на червеи по мостчето.