Зона 51: Мисията

— Боят се — Ло Фа свали бинокъла. — Но са много. Повече от нас.

— А ти боиш ли се? — попита Че Лу.

Ло Фа се засмя.

— Госпожо професор, аз не съм някой от изнежените ви студентчета, за да се връзвам на подобни приказки.

Той посочи на запад, където залязващото слънце очертаваше контурите на Циан Лин. Гробницата се издигаше на височина 3000 стъпки и не беше никак лесно да се повярва, че е дело на човешки ръце. Беше построена още преди появата на Христос, в чест на император Гао Цун и неговата императрица — единствената, в историята на Китай.

Или поне така бе смятала Че Лу. Но сега вече и тя не знаеше кой е вдигнал гробницата и с каква цел. Създаденият от човешки ръце хълм надвишаваше по размери дори Голямата пирамида в Гизе и несъмнено криеше в себе си най-мащабната гробница в целия свят. Невъзможно бе да си представи човек размера на извършената работа и количеството преместена и натрупана пръст. С течение на времето по склоновете на малката планина бяха израснали храсти и дървета, придавайки й почти естествен изглед, ако не беше симетричната й форма. Край гробницата освен това бяха подредени многобройни статуи на големците, дошли някога за грандиозното погребение.

Това, което Ло Фа сочеше обаче, не бяха статуи, а войници и камиони, наобиколили гробницата.

— Боят се да влязат, но ще ни избият, ако само припарим до тях — обясни опасенията си Ло Фа. — А ти ми се подиграваш, че не съм готов да се хвърля под танковете им. Още не ми е изпила чавка мозъка.

— Но все някак трябва да влезем.

Ло Фа клекна. Хората му бяха заели позиции из близката гора. Намираха се само на пет километра от гробницата и бяха изминали пътя до тук без нито миг почивка.

— Дойдох тук, защото ти настояваше — продължи Ло Фа, като се огледа, за да провери дали някой от хората му не ги подслушва. — Направих го само заради теб. Помниш ли, бяхме заедно във Великия поход.

Че Лу погледна изненадано своя стар другар. От доста години не й бе напомнял за онези времена.

— Но ако продължа нататък, трябва да зная за какво си рискувам главата. Моята и на хората ми. Искам да ми кажеш какво толкова важно има в онази проклета гробница, че американци и руснаци са готови да умрат за него. И защо армията кръжи наоколо като мухи около огън — близо до топлината, но далеч от пламъците? — Той доближи сбръчканото си лице до нейното. — Разкажи ми за Циан Лин.

Че Лу опря гръб на раницата, която бе свалила. Усещаше умората във всяка клетка на остарялото си тяло.

— Така е, стари приятелю, имаш право да знаеш. Ще ти разкрия всичко, което зная, и онова, което предполагам. Но истината се крие вътре — затова трябва да влезем. Циан Лин не е само гробница. — Тя разказа накратко онова, което бе открила вътре при предишното си посещение — за холограмата на пришълеца в централния коридор; за лъча, покосил един от студентите й; за голямата зала, пълна с различни контейнери, в които вероятно имаше аирлиански машини и снаряжение, и за по-малката зала, където беше разположен стражът-компютър.