![Царството на Хаоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/3/0/carstvoto-na-haosa-bg-download.jpg)
Царството на Хаоса [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царството на Хаоса [bg]». Краткое содержание книги:
В семейството обаче има предател. Отново принц Коруин е този, който трябва да се справи с него и да се пребори с разрухата…
Надясно… Наляво…
Притеглянето изчезна. Чувствах се много лек, въпреки предпазливостта. Като че ли през тялото ми струеше безкрайна енергия. Всички звуци около мен се сляха в бял шум и изчезнаха.
Тогава внезапно престанах да се движа бавно. Нямах усещането, че съм преминал през Воал или бариера, а по-скоро, че съм преодолял някаква вътрешна настройка.
Сега имах чувството, че се движа с нормална скорост, като завивах по все по-тясна спирала и се приближавах към онова, което скоро щеше да стане нейния център. В общи линии още бях безчувствен, макар с разума си да съзнавах, че някъде в мен се заражда въодушевление, което е на път да ме завладее. Още една крачка… Още една… Може би още десетина…
Изведнъж светът потъмня. Сякаш се озовах в огромна пустота и с мен останаха само слабата светлинка на Рубина и синият блясък на Лабиринта, подобен на спирална галактика, през която вървях. Поколебах се, но само за миг. Това сигурно беше последното изпитание, последното усилие. Не биваше да се разсейвам.
Рубина ми показа какво да правя, а Лабиринта ме научи къде да го направя. Единственото, което липсваше, бе поглед към мен самия. Наляво…
Продължих, като изпълнявах всяко движение, съсредоточил пълното си внимание. Накрая срещу мен започна да се надига съпротивителна сила, както в стария Лабиринт. Ала аз бях подготвен за нея от дългогодишния си опит. Преодолях с борба още две крачки срещу издигащата се бариера.
Тогава видях в Рубина края на Лабиринта. Сигурно бих ахнал при внезапното осъзнаване на красотата му, ако в този момент дори дъха ми не беше включен изцяло в полаганите усилия. Хвърлих цялата си воля в следващата крачка и пустотата около мен се разтресе. Новата стъпка се оказа още по-трудна. Чувствах се в центъра на вселената, протегнал се към звездите, опитващ с всички сили да им придам някакво основно движение единствено със силата на волята си.
Кракът ми бавно напредваше, въпреки че не можех да го видя. Лабиринта започна да се прояснява. Скоро блясъкът му стана почти ослепителен.
Само още мъничко… Напрягах се повече, отколкото във всички други случаи при стария Лабиринт, тъй като сега съпротивлението изглеждаше непреодолимо. Трябваше да му се противопоставя с твърдост и постоянство на волята, които изключваха всичко друго, макар в момента да ми се струваше, че изобщо не помръдвам и цялата ми енергия се превръща в ярко сияние. Поне щях да напусна сцената с великолепен финал…
Минути, дни, години… не знаех колко време е минало. Струваше ми се безкрайно, сякаш бях зает с това единствено действие в продължение на цяла вечност…
После помръднах и пак не знаех колко време ми отне това. Но успях да довърша крачката и започнах нова. После следващата…
Вселената като че ли се въртеше около мен. Изглежда бях минал.
Съпротивлението бе изчезнало. Мракът го нямаше.
За миг останах вкаменен в центъра на Лабиринта. Без дори да го погледна, паднах напред на колене и се свих надве, а кръвта заблъска в ушите ми. Виеше ми се свят, бях задъхан. Започнах да треперя, целия. Смътно осъзнах, че съм успял. Каквото и да ставаше, вече имаше Лабиринт. И той щеше да издържи…
Чух шум оттам, откъдето не би трябвало да се чува нищо, но изтощените ми мускули отказаха да реагират, дори по рефлекс, докато не стана твърде късно. Чак, когато Рубина бе изтръгнат от безчувствените ми пръсти, аз вдигнах глава и седнах на пети. Никой не ме бе следвал през Лабиринта, сигурен бях, че щях да го усетя. Следователно…
Светлината беше почти нормална и като премигнах срещу нея, погледнах нагоре към усмихнатото лице на Бранд. Сега носеше черна превръзка на едното око и държеше Рубина в ръка. Сигурно се бе телепортирал вътре.
Удари ме точно, когато вдигах глава и аз паднах върху лявата си страна. Тогава ме ритна в корема, силно.
— Е, справи се значи — каза той. — Не вярвах, че ще успееш. Сега ще трябва да унищожавам още един Лабиринт, преди да въведа ред. Ала първо ми трябва това, за да обърна битката при Царството на хаоса — Бранд размаха Рубина. — Довиждане, засега.
И изчезна.
Останах да лежа там без дъх, вкопчил пръсти в стомаха си. Заливаха ме вълни от мрак, но не загубих напълно съзнание. Завладя ме страхотно отчаяние и аз затворих очи и простенах. Нямаше го и Рубина, за да почерпя сили от него.
Цъфналите кестени…
Х
Докато лежах, обзет от болка, въображението ми рисуваше как Бранд, с пулсиращия на гърдите му Рубин, се появява на бойното поле, където се сражават силите на Амбър и Хаоса. Явно той смяташе, че умее да контролира камъка достатъчно, за да обърне хода на битката срещу нас. Представях си го как насочва светкавиците към нашите войски. Виждах го да вдига силни ветрове и бури, които стоварва върху нас. Едва не заплаках. Всичко това, когато още можеше да изкупи вината си, като мине на наша страна. Ала само победа на него не му стигаше. Той трябваше да победи сам и то по неговия си начин. А аз? Аз бях загубил. Бях издигнал нов Лабиринт срещу Хаоса, нещо, което не бях и помислял, че мога да направя. Но от него нямаше да има никаква полза, ако загубехме битката и Бранд се върнеше да го унищожи. Да стигна толкова далеч, да мина през всичко, което ми се бе случило и да се проваля тук… Искаше ми се да изкрещя: „Несправедливо е!“, ала знаех, че вселената не се съобразява с моите разбирания за справедливост. Изскърцах със зъби и изплюх част от пръстта, която бях налапал. Баща ни ме бе натоварил със задачата да отнеса Рубина до мястото на битката. И аз почти бях успял.