Приключенията на пчеличката Мая
- Автор: Бонзельс Вальдемар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Полянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на пчеличката Мая». Краткое содержание книги:
Тя избра най-умния от познатите си офицери, когото повика по име.
Тежко мълчание беше отговорът. Той беше между пленените. Тогава, бързо и уплашено, тя избра друг. Внезапно я обхвана смъртен страх за тия, които не са се завърнали вече. Шумът от пчелния град долетя ясно до нея.
— Побързай! — извика тя и подаде на пратеника за мир бял ясминов лист. — Скоро могат да дойдат и хората, тогава ний сме загубени. Кажи им, че ще се оттеглим и завинаги ще оставим на мир кошера им, ако пуснат другарите ни!
Пратеникът полетя. Размаха пред вратата на кошера своя бял лист и кацна на дъсчицата.
Царицата на пчелите бе уведомена веднага, че е дошъл посредник да преговаря. Тя изпрати своя адютант. Когато й предадоха искането на стършелите, тя нареди да му отговорят:
— Ние, пчелите, ще ви дадем мъртвите, ако искате да си ги вземете. Пленници няма. Всички стършели, които влязоха в кошера, са мъртви. На обещанието ви, че няма да ни нападате вече, не вярваме. Ако искате, можете да дойдете пак, но никога няма да ви сполети нещо по-добро отсега. Пожелаете ли да продължите войната, ще ни намерите всички, до последния войник, готови.
Когато предадоха на водачката на стършелите това, тя побледня и сви пестници в тежка вътрешна борба. С удоволствие тя би изпълнила желанието на своите войници, които викаха за мъст. Но нейният разум надделя.
— Ние ще дойдем отново, — изръмжа тя. — Как можа да ни се случи такова нещо? Не сме ли ние по-силни от пчелите? Всеки поход ме е ощастливявал с нова слава. Как ще се върна при нашата царица след това унижение?
И треперейки от гняв, повтори:
— На какво се дължи това поражение?
— Предателство! Някакво предателство се крие зад него!
Един стар стършел, който минаваше за приятел на царицата, отговори:
— Ние сме, наистина, по-силни, но пчелният народ е сплотен и верен. Това е сила, срещу която никой не може да излезе. Всред тоя народ няма предатели и всеки от тях служи преди всичко на него.
Водачката почти не чу тези думи.
— Ще дойде и моят ден, — скърцаше тя. — Какво ме интересува мъдростта на тия малки насекоми! Аз съм разбойник и искам да умра като такъв. Но безумие е да се бием повече тъй. Какво от туй, че бихме разрушили целия пчелен град, щом никой от нас не ще остане жив? И, като се обърна към пратеника, извика:
— Поискай мъртвите! Ние ще се оттеглим.
Глухо мълчание беше отговорът. Пратеникът отлетя. Междувременно царицата на пчелите, щом чу за това решение на неприятеля, каза:
— Ние трябва да се пазим от някое ново коварство, макар и да не вярвам, че стършелите имат още желание да се бият.
Тя заповяда на две нови групи войници да пазят входа, а работничките на восък и носачките да изхвърлят мъртвите извън града.
И така стана. Разбойническите трупове бяха измъкнати изпод планини от мъртъвци към изхода и изхвърлени навън. А стършелите стояха неподвижни всред мрачното мълчание на елхите и гледаха как телата на убитите им другари едно след друго падаха на земята. Това беше картина на безгранична скръб.
Двайсет и един стършели намериха славна смърт тук. В ръцете на неприятеля не бе паднала нито капчица мед, нито някакъв пленник. Стършелите прибраха своите мъртви и отлетяха. Сражението беше свършено. Пчелният народ победи.
Но колко жертви дадоха за тая победа! Улиците и входовете, тъмните пътечки и килийките със зародиши и мед, бяха изпълнени с мъртъвци. През тази хубава лятна утрин, която беше сякаш разцъфнала всред блясъка на слънцето и цветята, в кошера трябваше да се прибират мъртвите, да се превържат ранените и се облекчи положението им. Колко печално беше всичко това!
Но пладнята още не беше настъпила, когато кошерът започна предишния си живот.
Пчелите не отпразнуваха своята победа, нито пък се отдадоха на дълга скръб за своите мъртви. Те наистина страдаха, но гордостта не им позволяваше да покажат наяве своята скръб. Напротив, те поеха задължението да работят неуморно, както преди войната им срещу стършелите. Колко е чуден пчелният народ!
ПРИЯТЕЛКА НА ЦАРИЦАТА
Малката Мая се събуди от своята кратка дрямка, когато шумът от борбата беше утихнал. Тя скочи веднага и поиска да излезе. Трябваше да участва в защитата на града. Но скоро разбра, че силите я бяха напуснали. Тя не можеше да помогне с нищо.