Кой доведе Дорунтина [Kush e solli Doruntinën - bg]

Шеста глава

Отново падна сняг, но за разлика от първия, този беше някак по-приемлив за хората. Каквото имаше да побелява, побеля, а онова, което трябваше да чернее, си остана черно. Стрехите пуснаха първите ледени висулки, а част от потоците замръзнаха, както обикновено, покрити от тънка ледена кора, която можеше да издържи само тежестта на птиците. Изведнъж пролича, че това ще е една от онези най-благоприятни за земята зими.

Под натежалите от сняг покриви се говореше само за Дорунтина, както за нищо друго досега. Вече всички знаеха за залавянето на онзи, който я бе довел, и по нещичко от признанията му, което бе достатъчно, за да се напълни с приказки света, както шепа жито стига да се засее цяла нива.

През всичките тези дни много куриери пристигаха от центъра в областта и не по-малко тръгваха оттук към центъра. Говореше се, че се готвел голям събор, за да се разпръсне веднъж завинаги мъглата и душевният смут, който породи тази невероятна история за вдигането на мъртвия брат от гроба. Стреси подготвял подробен доклад за събора. Арестуваният бе напълно изолиран и така ревниво охраняван от всяко чуждо око и ухо, че никой не знаеше със сигурност къде се намира.

Онези откъслечни признания на задържания, които бяха успели да се разпространят, сега пътуваха все по-надалеч, разнасяни от уста на уста сред топлата пара на дъха, допълвани от всевъзможни измислици, и се предаваха из пътищата от каруца на каруца и от странноприемница на странноприемница. Въпреки че поради студа по-рядко се движеха хора, за учудване приказките се разпространяваха със същата бързина, както и през топлите годишни времена. Дори като че ли сковани от зимния студ, така кристални и бляскави, те пътуваха много по-сигурно, незастрашени от опасността да бъдат изопачени, както през жегите от задухата, зашеметението и опънатите нерви. Но това съвсем не ще рече, че те не претърпяваха никакви промени, напротив и те се раздухваха, разпръскваха светлина или избледняваха с всеки изминат ден. И сякаш не стигаше всичко това, та хората допълваха: чакай, има и други, още по-заплетени работи. О, господи, кой знае какво има да чуят ушите ни — въздишаха онези, които бяха научили последните новини, и се отдалечаваха.