Глинената маймуна
- Автор: Фримен Ричард Остин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Глинената маймуна». Краткое содержание книги:
— Това домашната кофа ли е или на ателието? — попита той.
— Мисля, че е обща — отговорих аз. — Зная, че Ганет изхвърляше в нея пепел и всичко, което колата за смет може да откара.
— Тогава — каза той — е по-добре да я вкараме вътре и да разгледаме съдържанието й, преди да са я отнесли.
Тъй като вече бях отключил вратата на ателието, хванахме кофата за дръжките и я внесохме. След това по предложение на инспектора затворих вратата и я заключих.
— Предполагам, че сега ще искате да ви запозная с ателието и да ви обясня за какво служат различните инструменти — казах аз.
— Благодаря ви, докторе — отговори той, — но мисля, че ще отложим обяснението особено след вашето необикновено подробно описание и ще се заемем веднага със съществената част от разследването.
— И каква е тя? — попитах аз.
— Настоящата ни цел — отговори той, като ме гледаше добродушно — е да установим това, което адвокатите наричат corpus delicti. Да се убедим, че е извършено престъпление, и ако е така, какво е то. Започваме с тези костни частици, да видим какво в действителност представляват. Донесъл съм едно малко сито, но вероятно тук има по-добро — за предпочитане е да е по-ситно.
— Има комплект сита за пресяване на шамот и други прахове — казах аз. — По-едрите са телени, а по-ситните — платнени, така че можете да избирате. Броят на дупките на квадратен сантиметър е отбелязан на рамката.
Заведох го до мястото, където бяха натрупани ситата и като прегледа всичките, той си избра най-ситното телено сито с четиридесет и пет отвора на квадратен сантиметър. После му намерих лопатка и като изсипа съдържанието на единия сандък в друг и постави празния до сандъка с костна пепел, той разстла на масата лист бяла хартия, постави ситото върху празния сандък и се захвана за работа.
Известно време действията му бяха съвсем безрезултатни, тъй като горната част на сандъка бе пълна с фино смляна пепел, която изчезваше веднага след като я изсипеше с лопатката в ситото. Но скоро стигна до по-долните слоеве и върху телената повърхност започнаха да се появяват по-големи парчета, които разпознавахме като изгорени кости, и след като изтупваше ситото и издухваше фината пепел, инспекторът внимателно ги изсипваше върху листа. Скоро той стигна доста надълбоко под финия прах и при всяко загребване, изваждаше само костни парчета; те лежаха върху телената повърхност, а Бланди се навеждаше, оглеждаше ги изпитателно и добродушно и леко разтърсваше ситото, за да ги разстеле по-равномерно.
— Няма никакво съмнение — каза той, докато погледът му шареше по загребаното, — че това са парченца от кости; но може би ще е трудно да се докаже, че са от човешки кости. Бих искал нашият непознат приятел да не ги беше натрошил толкова.
— Имаме костта от показалеца — припомних му аз. — Няма никакво съмнение, че е от човек.
— Е — съгласи се той, — ако сте готов да се закълнете, че е човешка кост, вероятността останалите парченца също да са човешки ще се увеличи твърде много. На нас ни е нужно доказателството, стига да можем да го получим. При углавни дела съдът не приема нищо на доверие.
При тези думи той се наведе ниско над ситото с поглед, прикован в една точка. След това съвсем нежно, с палеца и показалеца си извади малък предмет и го постави на дланта на другата си ръка, като я протегна към мен с добродушна усмивка. Взех го от ръката му и го сложих на моята длан, разгледах го внимателно, първо с невъоръжено око, а след това с помощта на джобната си лупа.
— Каква е диагнозата? — запита той, като му го върнах.
— Част от порцеланов зъб — отговорих аз. — Бих казал, че е преден, но парченцето е толкова малко, че е невъзможно да се твърди със сигурност. Обаче определено е част от порцеланова коронка.
— А! Ето ползата от съвместната работа със специалиста! Авторитетно се заявява, че е от порцеланов зъб. Но доколкото зная и вярвам, по-низшите животни никога не носят изкуствени зъби, значи имаме допълнително доказателство, че тези останки са човешки. Това е голяма крачка напред. Но докъде ни води тя? Бихте ли предложили някакво конкретно приложение на този факт?
— Да — казах аз. — Известно ми е, че Питър Ганет е имал почти цяла горна изкуствена челюст. Виждал съм я в една чаша, когато той боледуваше.
— Отлично! — възкликна инспекторът. — Питър Ганет е имал изкуствени порцеланови зъби, а тук имаме парче от коронка. Доказателствата се увеличават. Но щом е имал изкуствена челюст, значи е имал и зъболекар. Предполагам, че не знаете как се казва той, нали?
— Случайно го знам. Казва се мистър Холи, Уигмор Стрийт.