Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Десетината на пейката на трибуните, всеки с реакцията си ясно показваше към кой от трите изброени типа принадлежи: лоялните към Сената буквално сияеха от удоволствие, че са били почетени от Скавър; до тях хората в средата се бяха посвили от неудобство и упорито гледаха в краката си, докато истински активните им колеги стояха с ледени лица, решени, ако трябва, наново да предизвикат Принцепс Сенатус.

— Е, аз мога да ви отговоря, уважаеми колеги — сенатори — изсъска презрително Скавър. — Някои от тези на пейката просто се оставят да бъдат купени като някакви евтини джунджурийки, каквито могат да се намерят с хиляди по сергиите. Тях можем да разберем! Но има и други, които гонят по-далечни цели. Пръв такъв човек се показа Тиберий Семпроний Гракх. Говоря за онези народни трибуни, които откриват в плебса идеалния инструмент да подплатят собствените си амбиции, онези, които мечтаят да се нарекат Първи сред римляните, но вече са се убедили, че никога няма да получат подобно признание от своите равни — така, както го получиха за времето си Сципион Африкански, Емилий Павел и — бих искал да ме извините за самонадеяността ми — Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус! За да опишем най-добре онзи тип трибуни, който се появи в лицето на Тиберий и Гай Гракх, ние твърде успешно заехме една гръцка дума: „Демагози“. Но все пак, без да влагаме в нея същото значение, с което са я използвали гърците. Нашите демагози още не са се научили да крещят за кръв пред народа на Форума, нито пък хвърлят сенаторите надолу по стълбите на Курията, нито изобщо разчитат на насилието за изпълнението на своите цели. Нашите демагози се задоволяват само с това да пълнят с гръмки фрази главите на онези, придобили навика да си прекарват времето в Кладенеца на Комициите; за тях е достатъчно да налагат волята си по законов път. Е, вярно, от време на време и до насилие се стига, но твърде рядко; ние, сенаторите сме тези, които в един или друг момент сме прибягвали до сила, за да възстановим статуквото. Защото нашите демагози са законодатели, по-хитри, по-отмъстителни, по-опасни от онези наивници, които мислят, че всичко се оправя с бунт и размирици! Те корумпират народа, карат го да играе по свирката им. Да се прибягва до такива средства, назначени отци, е акт, достоен за презрение. И все пак, всеки ден бива приет по някой нов закон именно по този унизителен начин. Защото това се оказва най-лесният път към властта, към политическото превъзходство над останалите.