Без гордост и предразсъдъци
- Автор: Потър Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Без гордост и предразсъдъци». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — питам аз и се правя, че не обръщам внимание на махмурлука си, който настоява да получа чаша кафе.
Както вече казах, решила съм да опитам всички английски традиции, а тази е една от тях.
Посягам към чайника и стисвам фината порцеланова дръжка. Държа я внимателно, също както държах новородената дъщеря на братовчедка си Лиза — на една ръка разстояние, далече от гърдите, ужасена, че ще падне и ще се счупи. Чайникът се оказва изненадващо тежък и китката ми потреперва. Сигурно треперя от алкохолно отравяне, което никак не ми помага.
— Казвай.
— Чудесен е — усмихвам се аз и отпивам глътка от слабия чай с мляко. — Много е освежаващ.
Господи, готова съм да убил за един „Старбъкс“. Роуз стиска устни.
— Изобщо не те питам за чая — ядосва се тя. — Интересува ме… — тя се колебае каква дума да подбере — срещата ти.
Господ да я благослови, добро попадение. Оказва се, че под дуднещия глас и черния вампирски молив за очи се крие очарователна възрастна дама, мисля си с обич аз.
— Нищо не се е случило. Беше съвсем невинно — уверявам я аз.
— Сигурна съм, че е било така, миличка — кима тя. — Само че от мен да знаеш, че мислите на мъжете никога не са невинни.
Опитвам се да скрия усмивката си. Сега сигурно ще ми дръпне една лекция за мъжете и как да защитавам честта си. Сладурана.
— И аз съм била млада навремето.
Кимам с усмивка и се отпускам назад на стола. Колко приятно. Роуз се кани да ми разказва стари истории за ухажване и романтика. Сигурно са й пращали любовни писма, рецитирали са й поезия под някой разлистен дъб…
Представям си сцени от стари романи и ме обхваща тъга за отминалите дни. Колко е било романтично да си млада и неомъжена в онези години. Сигурно е било съвсем различно.
— Много преди да стана известна актриса в театъра, се запознах с Лари, първия си съпруг…
Я виж ти, на това му се казва изненада. Първият, значи. Колко съпрузи е имала Роуз, питам се аз.
— Беше американски военен, който служеше тук по време на войната…
Ясно. Всичко си идва на мястото. Вероятно е загинал в някой бой и сърцето й е било разбито. Сигурно се е омъжила отново, за да не бъде сама, но никога не е забравила първата любов, нежността, неповторимото ухажване.
— Бях едва на деветнайсет…
Ето, виждате ли? Знаех си аз.
— … и никога не бях виждала пенис…
Всичките ми представи рухват. Чакай малко. Тя да не би току-що да каза пенис?
— Бях малко позакъсняла в това отношение. Най-добрата ми приятелка, Тили, вече го беше правила с нейния човек…
Не може да бъде! Сигурно има някаква грешка. Къде отидоха любовните писма?
— При това няколко пъти. И в мисионерска поза, и отзад…
Ужааас!
— За мен беше истински шок, честна дума.
Мили боже! Трябва да я накарам да спре. Имам силен махмурлук.
— В онези години единствената ми цел беше да се докопам до чифт найлонови чорапи, а пък Лари искаше само да лепне големите си ръчища върху…
— Английска закуска. — Сервитьорката пристига като ангел с къдрички.
За малко да извикам от облекчение. Слава богу! Още една секунда и нямаше да издържа.
— Благодаря… много благодаря — усмихвам се с благодарност аз, когато тя оставя огромна чиния пред мен.
Ама като казвам голяма, разбирайте много голяма.
Стомахът ми роптае. Това е много храна за един човек. Зяпвам нервно купчината яйца, наденички, бекон, боб и нещо пихтиесто. Ами хлябът! А всички разправят, че американците поглъщали огромни порции.
— Не гледай. Нападай! — кара ми се Роуз. Добре че се разсея и забрави, че ми разказваше за сексуалния си живот. — Трябва да позагладиш малко кокал.
Можете да ми вярвате, че имам достатъчно по кокалите и като нищо ще изкарам един гладен сезон в „Сървайвър“, но нямам никакво намерение да споря с Роуз. Посягам към вилицата и предпазливо оглеждам чинията. Какво ли е това пихтиестото?
Бодвам малко и пробвам.
Приятна изненада!
— Това е направо фантастично — ахвам аз. Бодвам по-голяма хапка. — Какво е това? — питам аз, докато се наслаждавам на сочния вкус. Махмурлукът ми започва да се спасява нанякъде.
— Черен пудинг — грейва Роуз. — И на мен ми е любим.
— Пудинг — повтарям аз и преглъщам с апетит. Тези шантави англичани, мисля си с обич аз. Какъв вкусен десерт за закуска. Какво ли още са измислили. — Страшно е вкусно. От какво се прави?
— От кравешка кръв — обажда се мъжки глас зад мен. Обръщам се настрани и с периферното си зрение забелязвам, че Спайк дърпа стол и се настанява.
Не смея да сдъвча хапката.
— Моля?