Скандална връзка
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандална връзка». Краткое содержание книги:
— Лека нощ.
С лукава усмивка Грант остави якето си на един стол.
— Пожеланията за лека нощ обикновено се правят в спалнята, Шели.
Тя стоеше няма и недоумяваща, когато той се приближи и я прегърна, обвивайки едната си ръка около кръста й като стоманен обръч. Другата му ръка се зарови в косата й.
— И обикновено се придружават от целувка.
— Не — едва успя да изрече Шели, преди устните му да се долепят до нейните. Целуваше я безмилостно, като варварин. Тя се бореше и извиваше, но той с лекота я повдигна и я понесе към спалнята, макар че Шели продължаваше да рита.
Така я стовари върху леглото, че й излезе въздухът. Грант я последва незабавно, като я притисна под себе си.
— Пусни ме. — Сълзи от безсилие и отчаяние се смесиха, докато тя безполезно го налагаше с юмруци по гърдите.
— Нямаш никакви шансове. — Той стисна двете й ръце в юмрука си. После преодоля съпротивата и на копчетата на блузата й и за втори път в това денонощие издърпа сребристото комбинезонче и оголи гърдите й. — Кажи ми, че не ти харесва това. Че не го искаш. Че нямаш нужда от него. — Със свободната си ръка той я галеше. Докосваше я нежно, напълно противоположно на силата, с която я държеше неподвижна.
— Не, моля те, недей — изстена тя, когато тя почувства бунтовната реакция на собственото си тяло. Главата й се мяташе по възглавницата, но битката бе загубена и Шели го знаеше. Усилията й да се откъсне не стихваха, но вече не бяха толкова решителни. Протестите й се сведоха до накъсани молби, когато езикът му се плъзна по кожата й. Преминаваше от едната й гърда към другата с милувка като докосване от крилата на пеперуда.
При първите признаци на съгласие от нейна страна, Грант пусна ръцете й. Те се заровиха в косата му и трескаво го притиснаха, сега уплашени, че той може да пожелае да си тръгне.
— Шели, Шели.
Усещаше дъха му върху корема си, докато той издърпа полата и свали чорапогащника й. Той го проклинаше, както и собствената си непохватност. За да не я ужаси със силата на желанието си, Грант се принуди да поспре и да се поуспокои, но нетърпеливите й ръце върху раменете му бяха трескави и настоятелни. Той долепи устни до нейните, а пръстите му само потвърдиха това, което бе предположил. Тя бе готова за него, отстъпчива и влажна.
Той забързано се освободи от дрехите си и се намести върху нея. Обхвана с длани лицето й и потърси очите й.
— Мислиш ли, че ще позволя на едно глупаво момиче да застане помежду ни? След десет нещастни години и за двама ни, мислиш ли, че ще позволя на нещо или на някого да ни лиши от това щастие?
Тя поклати глава, сълзи от любов се стичаха по бузите й и намокриха ръцете му.
— Нали ти казах, че ако си моя за една нощ, няма да мога да те пусна да си отидеш — продължи той. — Но ще си тръгна, ако ме помолиш. Ще си тръгна. Сега. Но ти трябва да ме помолиш.
Пръстите й се сплетоха зад главата му и тя го придърпа надолу. Прошепна:
— Не, Грант. Не тръгвай.
— За вечерята. Нямах предвид това, което казах…
— Нито пък аз. Беше глупаво да го кажа.
— Аз бях груб. Аз те нараних.
— Не, не — прошепна тя. — Но сега ме люби.
Тялото му потъна в нейното, твърдо и решително, и запълни празнината, която отсъствието му бе създало и която само той можеше да запълни. Когато жизнената му сила започна да пулсира в нея, той каза:
— Нищо вече няма да ни раздели.
И тя му повярва.
Събуди се в неговата прегръдка. Усещаше полъха от равномерното дишане на Грант в косата си и разбра, че той спи дълбоко. Леко се измъкна, зави го и отиде до дрешника, за да наметне една вълнена роба.
Обви се в нея и тихо се придвижи към кухнята с намерението да направи кафе и да му го занесе, когато се събуди. Разсъждавайки над съблазнителните перспективи за това какво ще се случи, след като кофеинът ги съживи, тя не осъзна веднага, че на входната врата се чука. Озадачена кой може да идва толкова рано сутринта, отиде да провери.
Надникна през малкото прозорче отстрани на вратата и сърцето й се качи в гърлото.
— Даръл — прошепна тя отчаяно.
Осма глава
Той отново почука, този път по-настоятелно. Само за да спре настойчивото му тропане, тя отключи вратата и отвори.
Дълго двамата се гледаха втренчено през прага. Шели се наслаждаваше на пълното безразличие, което изпитваше при вида му. По-рано, скоро след развода им, сърцето й щеше да изскочи, когато го видеше. Ставаше нервна и притеснена. Преди той притежаваше силата да я кара да се чувства незначителна. Вече не.