Ад от огън и лед
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веско Шопов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Ад от огън и лед». Краткое содержание книги:
Скудър бе готов да възрази гневно, но Черити му даде знак да замълчи. Лестър отново бе прав — сега просто нямаше време за разговори. Температурата падаше главоломно. Жестокият мраз бе смъртоносен не само за насекомите и ако сега допуснеха последните остатъци скъпоценна топлина да излетят навън, само след минути щяха да замръзнат. Скудър и Фалър започнаха да разглобяват един от големите пултове, за да заварят металната плоча като импровизирана врата на отвора. През това време Черити излезе още веднъж в коридора и се огледа. Изминала бе само минута, но промяната бе поразителна. Искрящ леден слой бе покрил като бяла броня телата на падналите морони, а от тавана и стените бяха израснали причудливи ледени образувания. Във въздуха се носеше фин снежен прах и Черити се закашля болезнено при опита да поеме дъх. Какво беше станало тук?
Черити се върна отново в залата, убеди се, че Скудър и Фалър напредват с работата, и натисна няколко бутона на пулта на колана на костюма. За разлика от Скудър и тримата воини, тя бе отказала да вземе модерен боен скафандър от неизчерпаемия запас в склада на Хартман, а бе запазила старата си униформа на Космическите въоръжени сили. Черити включи отоплението на костюма на максимална мощност, прибра косите си с ръка и задейства надуваемия пластмасов шлем, който се издигна нагоре от яката на скафандъра. На комбинирания уред на ръката й замига червен сигнал — тя знаеше, че шестдесетгодишните батерии можеха да понесат само неколкоминутно натоварване. Но за тези няколко минути скафандърът щеше да устои на космическия студ.
Тя не изчака шлема да се оформи напълно и да се затвори със свистене, а се втурна навън в коридора, пое надясно и с широки крачки се затича към вратата, през която бяха проникнали в коридора.
Още преди да я достигне, усети, че нещо не е наред. Вместо червеникавите отблясъци от пещите за топене на метал в машинната зала, насреща й блесна ослепителна бяла светлина. Блъсна я мощен порив на вятъра и тя едва не загуби равновесие върху огледално гладкия леден под. Потърси опора в стената, продължи бавно, предпазливо и спря, когато стигна вратата.
Гледката малко се различаваше от картината в коридора. Огромната зала представляваше фантастичен пейзаж от ледени статуи и снежни вихри. Огънят бе загаснал почти във всички пещи, последните пламъци изчезваха в облаци пари. В залата бушуваше снежната стихия на урагана.
Не можеше и да бъде друго.
Черити погледна с невярващи очи нагоре, където само преди половин час бе таванът на гигантската зала. Покривът бе отворен. Гигантската изпъкнала стоманена обшивка се бе разделила на четири сегмента, подобно на крилете на бръмбар. Те бяха отворени нагоре и встрани, така че ураганът и смъртоносният студ на Защитния кордон проникваха безпрепятствено във вътрешността на машината. Черити едва сега осъзна какво бе извършил Лестър. При мисълта за него отново я обзе ужас, въпреки че бе спасил живота им.
Черити се опита безуспешно да си представи как бе станало всичко. Въображението й обаче не бе в състояние да нарисува картината на гибелта на мороните. Те едва ли бяха имали достатъчно време да осъзнаят какво ги бе сполетяло. След отварянето на покрива температурата сигурно е паднала само за част от секундата с повече от сто градуса по Целзий.
В продължение на минута Черити остана неподвижна, огледа бездната на машинната зала, но никъде не откри признак на живот. Парата започна да се разсейва, след като изгаснаха последните пламъци, а гигантските зъбни колела, цилиндри и транспортни устройства бяха сковани в безмилостната хватка на студа, покрити с искряща бяла ледена броня.
Черити се обърна и внимателно тръгна по леда обратно към централата. В движение хвърли поглед към термометъра на комбинирания уред. Червеният цифров дисплей показваше минус сто и четиридесет градуса по Целзий.
Скудър и Фалър бяха почти готови с работата си, когато влезе в залата за управление. Те бяха изрязали дебела един пръст метална плоча от един от пултовете и я прикрепваха към отвора на вратата. Движенията им бяха непохватни и бавни, Черити забеляза, че ръцете на Фалър кървяха. Вероятно те бяха станали нечувствителни от студа и той не бе забелязал кога се е наранил. Черити бързо прибра шлема на скафандъра и намали отоплението, но в следващия момент съжали за това, защото веднага усети пристъпа на студа. Съзнаваше обаче, че ако продължи да претоварва престарелите батерии, отоплението можеше изцяло да излезе от строя и тя щеше да замръзне за броени секунди. После се включи в работата и помогна, доколкото можеше. С помощта на един от лъчевите пистолети на мороните те завариха металната плоча към рамката на вратата. Резултатът не бе особено добър от професионална гледна точка, нито пък стана по-топло, но поне малко по-топлият въздух в залата нямаше да излети в коридора.