Наследството на Борн
- Автор: Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Борн». Краткое содержание книги:
— Браво, моето момче! — Вече бе скочил на крака. Ръката, с която държеше слушалката, леко трепереше. — Незабавно изпратете два екипа агенти. Кажете им, че Борн е изплувал! Заповядайте им да го елиминират на място!
Борн успя да отнеме пистолета на Ленард Файн, без да бъде произведен изстрел, след което го блъсна толкова силно към зацапаната стена, че окаченият на нея календар падна от пирона и се стовари на пода. Добра се до телефона и прекъсна връзката. Напрегна слух да долови раздвижване отвън, някакъв индикатор, че жените са чули звуците на кратката, но ожесточена схватка.
— Вече са на път — рече Файн. — С теб е свършено.
— Едва ли. — Мисълта на Борн работеше трескаво. — Обаждането е прието от телефонната централа на агенцията. Никой няма да знае какво да го прави.
Файн поклати глава и се ухили самодоволно.
— Напротив, изобщо не стигна до телефонната централа. Отиде направо при дежурния телефонист на директора. Конклин настояваше да запомня номера, за да го използвам в критични ситуации.
Борн разтърси Файн така, че зъбите му изтракаха.
— Идиот такъв! Какво си направил?
— Платих последния си дълг към Алекс Конклин.
— Защо не ме чу! Не съм го убил аз. — Тогава му хрумна нещо, последен отчаян опит да спечели Файн на своя страна, да го накара да му разкрие с какво се е занимавал Конклин напоследък и така да получи някаква насока за причините за убийството му. — Ще ти докажа, че ме изпраща Алекс.
— Как не ти омръзна — отвърна Файн. — Твърде късно е.
— Знам за NX20.
Файн застина на място. Лицето му увисна. Очите му се изцъклиха от ужас.
— Не! — извика той. — Не! Не! Не!
— Той ми каза — продължи Борн. — Алекс ми каза. Ето — затова ме изпрати при теб.
— Нищо не би накарало Алекс да ти каже за NX20! Не би го направил за нищо на света! — Ужасът се изпари от лицето на Файн, изведнъж осъзнал огромната грешка, която е сторил.
Борн кимна.
— Приятел съм. Двамата с Алекс сме заедно още от Виетнам. Това се опитвах да ти кажа.
— Господи! Говорехме по телефона, когато… когато се случи. — Файн постави ръка на челото си. — Чух изстрела!
Борн сграбчи шивача за жилетката.
— Стегни се, Ленард. Нямаме време да повтаряме нещата по два пъти.
Файн се вгледа в лицето на Борн. Обръщението на малко име даде резултат — както при повечето хора.
— Да. — Кимна, облиза устните си. — Ясно, разбирам.
— Агентите ще са тук до броени минути. Дотогава трябва да съм изчезнал.
— Да, да, разбира се. — Файн поклати съкрушено глава. — А сега ме пусни. Моля те. — Освободен от хватката на Борн, той коленичи под прозореца, разкачи радиатора и зад него се видя модерен сейф, вграден в стената. Набра кода, отключи, отвори тежката врата и извади малък плик за писма. След като затвори сейфа, върна радиатора на мястото му, изправи се и подаде плика на Борн.
— Това се получи за Алекс късно вечерта преди два дни. Вчера той ми се обади, за да провери дали е дошло. Каза, че ще дойде да го вземе.
— Кой го е изпратил?
Откъм улицата пред магазина се чуха силни гласове, някой даваше разпореждания.
— Вече са тук — каза Борн.
— О, боже! — Файн беше побелял като платно.
— Сигурно имаш резервен изход.
Шивачът кимна. Набързо обясни на Борн.
— Върви — подкани го. — Ще ги забаламосам.
— Избърши си лицето — посъветва го Борн и изчака шивачът да попие лъскавия слой пот от челото си.
Файн се завтече да посрещне агентите в магазина, Борн се втурна безшумно по мръсния заден коридор. Надяваше се Файн да издържи на разпита им; иначе край с него. Банята беше по-голяма, отколкото очакваше. Вляво имаше стара порцеланова мивка, под която бяха натрупани мърляви кутии от боя с ръждясали капачки. На задната стена беше тоалетната чиния, вляво от нея — душът. Следвайки напътствията на Файн, Борн влезе под душа, намери капака в облицованата с плочки стена, и го отвори. Мина оттатък и върна капака на мястото му.
Вдигна глава и дръпна старовремския шнур за лампата. Озова се в тесен коридор, който явно беше в съседната сграда. Вонеше ужасно; между груби дървени колони бяха натъпкани черни пликове с боклук, явно вместо изолация. Тук-там по найлона дращеха плъхове, пируваха с разлагащите се храни, част от които бяха разпилени по пода.
На мизерната светлина на слабата крушка Борн различи боядисана метална врата, която излизаше към уличката зад магазините. Докато се приближаваше към нея, тя се отвори с трясък и в рамката застанаха двама костюмирани агенти с насочени пистолети. Забелязаха го.