Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— А може точно той да е полуделият Майстор — предположи Алиса.
— Възможно е — съгласих се аз. — По принцип цялото ми семейство е тайна, обгърната в мрак.
Велес въздъхна.
— Съчувствам ти, но тук с нищо не мога да ти помогна, в библиотеката е събрана малко по-друга литература. Истории, легенди, автобиографии и твърде малка част от тях се отнасят за нашия свят. Би трябвало да се поровиш в семейните хроники или да разпиташ роднините си.
— Бих искал, но леля ми отказва да говори по тази тема, а вторият ми роднина е Ромиус и той… не само че не знам къде е, но и също така е заподозрян едва ли не в измяна към Империята.
Алиса успокоително ме потупа по гърба.
— Това още не е доказано.
— Но доверието вече е подкопано — издишах бавно и направих опит да се усмихна. — Да не говорим за лошото. Трябва ми също така каквато и да е информация за Храма на Пазителите. Не знам що за място е това, но най-вероятно има нещо общо с Коридора на съдбата.
Разбира се, аз бях разказал на Алиса за намерената в справочника със заклинания бележка и тя отлично знаеше причините за моя интерес, а Велес имаше прекрасния навик да не задава излишни въпроси.
— Ще направя каквото мога. Всъщност ми е много мъчно, че за пореден път не мога с нищо да ти помогна. На мое разположение е сигурно най-голямата библиотека във вселената, но да се намери в нея необходимата информация е наистина трудно. Освен това все още имам много да уча, за момента не съм пълноценен Пазител на това място.
— Всяка помощ е по-добре от нищо — успокоих аз библиотекаря. — Освен това може пък този път да имаме късмет. Все пак Храмът на Пазителите явно е свързан не само с нашия свят.
— Ти не си Човек на съдбата, а Човек на загадките — усмихна се Велес. — Около теб гъмжи от тайни.
— Повече ни харесва да го наричаме Човек на неприятностите — не се удържа да се пошегува Алиса. — Велес, а къде изчезна Велхеор? Проблем ли е, че той с обичайната си безпардонност и наглост се шляе из библиотеката?
— Всичко е наред, мога да почувствам всичко, което става тук — успокои я Велес. — В момента разглежда книгите през няколко реда оттук. Изненадан съм, че толкова дълго време не му казвахте за съществуването на това място.
През прага надникна Чез.
— Ей, докога ще стоите тук? — той застина и се обърна. — Уау, значи в момента главата ми е в един свят, а задника — в друг? Яко.
— Върни главата си обратно… при тялото, не изкушавай съдбата — посъветвах го аз. — Скоро ще се върнем.
— Как вървят нещата във форта? — попита Велес.
— По-скоро добре. Учим по малко, ние с Наив работим в изследователски център, Алиса работи допълнително в кухнята… — аз едва избягнах сръгването в ребрата и продължих: — Надявам се скоро графикът ни да се разреди и да можем да се срещнем с Невил тук. Между другото, той не е ли минавал насам?
— Засега не, но само да се обади, ще му предам, че при вас всичко е наред.
Поговорихме още малко за това и онова и решихме да отиваме да спим. Но тук се изправихме пред неочакван проблем — Велхеор просто отказа да напусне библиотеката.
— Ние сме на служба — опитах се да вразумя вампира.
— Вие сте на служба — уточни Велхеор. — А аз съм напълно свободен. И в живота си никога не съм виждал толкова много интересни и напълно неразбираеми книги!
Той размаха ръце и се завъртя на място.
— Та това е рай!
Алиса завъртя пръст в слепоочието си.
— Това е една прашна библиотека. Ако толкова ти се иска да вземеш нещо за четене, мисля, че Велес с радост ще ти заеме няколко книги…
— Всъщност тези книги не могат да съществуват извън библиотеката — извинително поясни Велес. — Могат да се четат само тук.
Ами да. Ние се сблъскахме с това, когато Чез реши тихомълком да открадне книга с не съвсем прилични картинки. Еротичната бумага пламна направо в пазвата му, още щом той напусна библиотеката, и по чудо не го обгори.
— Това е! — Велхеор се пльосна в креслото и взе книга от масата. — А на вас успех в учението и се постарайте да не загинете в Прокълнатите земи.
Точно, Прокълнати земи!