Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
— Ето къде гледам да прекарвам всяка свободна минута — рече Бил. — Мога да прекарам часове пред този прозорец. За мен това място е почти свещено. Дори го наричам Храмът на майката Земя. — Той се насили да откъсне поглед от величествената гледка, обърна се в противоположна посока и посочи натам. — Точно насреща са външният херметичен шлюз и шлюзът за екипировка. А този под краката ни води право към жилищния модул. Твоето легло също е там долу. Управляемата аварийна капсула се намира от другата страна на жилищния модул — за по-бързо евакуиране на екипажа в случай на опасност.
— В този модул спят само трима, нали?
Той кимна.
— Другите трима са настанени в руския сервизен модул. До него се стига по тези стълби. Хайде, ела да те заведа дотам.
Те напуснаха шлюзово уширение 1 и като риби заплуваха навътре през лабиринтите на руската част от космическата станция.
Това беше най-старата част от станцията, тя най-дълго беше стояла в орбита около Земята и, разбира се, това й личеше. Когато минаваха край „Заря“ — функционалният и инструментален модул — тя забеляза няколко петна по стените — резки, нащърбвания и вдлъбнатини. Онова, което до този момент представляваше подробни описания и скици в главата й, сега вече придобиваше ясна форма и очертания пред очите й. Орбиталната станция бе нещо повече от лабиринт от лъскави лабораторни отсеци, тя бе също и дом за човешки същества, поради което съвсем естествено се забелязваха следите от продължителната й експлоатация.
Двамата навлязоха в руския сервизен модул и пред Ема се разкри объркващата гледка на Григс и Ванс, които бяха надолу с главата. „А може би аз съм надолу с главата?“, мина й през ума, леко развеселена от необичайния и объркващ свят на безтегловността. Подобно на американския модул, и руският сервизен модул си имаше кухня, тоалетна и спални помещения за останалите трима члена от екипажа. В далечния край на този модул тя забеляза още едно стълбище.
— Това към стария „Союз“ ли води?
Бил кимна.
— Да, там си изхвърляме отпадъците. За друго просто не можем да го използваме. — Старият модул „Союз“, който някога бе служил като аварийна спасителна капсула, в настоящия момент бе доста остарял и морално, и технически, а и акумулаторите му вече отдавна се бяха изтощили.
Лутър Еймис проточи врат в руския модул.
— Хайде всички, време е за шоуто! Предстои ни всеобща прегръдка за пред медиите. НАСА иска да покажем на данъкоплатците как международната ни дружба укрепва, дори и в космоса.
Бил въздъхна уморено.
— Тука сме като животни в зоопарка. Всеки божи ден е планувана по една усмивка за камерите.
Ема последна излезе от жилищния модул. Щом се запъти след останалите, тя зърна групичката наблъскани в помещението нейни колеги. Приличаха повече на безразборна плетеница от ръце и крака, при което всеки се стараеше хем да подаде глава иззад рамото на другаря си, хем да не се сблъска с другия си колега до него.
Докато Григс се стараеше да организира всичко, Ема поизостана в коридора при шлюзово уширение едно. Докато бавно се рееше във въздуха, тя постепенно се извъртя към панорамния купол. Гледката отвъд дебелото стъкло я накара да притаи дъх.
Под нея Земята се бе разпростряла в цялото си великолепие, а нежната линия на хоризонта й бе обсипана с безброй звезди. Тъкмо навлизаха в очертанията на нощта и там долу тя забеляза как познатите й контури лека-полека се скриваха в мрака. Хюстън. Това им беше първата нощ, над която прелитаха.
Тя се наведе по-близо до стъклото и притисна ръка о него. „О, Джак, помисли си тя. Как искам да бъдеш тук. Как искам да видиш това.“
После тя помаха с ръка. И беше сигурна, без ни най-малка сянка от съмнение, че там долу, някъде в черния мрак, Джак също й махаше.
8.
29 юли
Личен имейл за: Доктор Ема Уотсън (Международна космическа станция)
От: Джак Макелъм
„Като диамант в небето. Ето на това ми приличаш оттук. Снощи останах до късно и те дочаках да минеш, да видя светлинката ти в небето. И ти помахах.
Тази сутрин по CNN ти измислиха прозвището мисис Печената: «Изстрелват в космоса мъжко момиче, то даже не си счупва нокътя» или някаква подобна тъпотия беше. Имаше интервю с Ууди Елис и Лерой Корнел — и двамата се държаха като някакви преливащи от гордост татковци. Поздравления. В момента си любимка на цяла Америка.