През цялата нощ
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «През цялата нощ». Краткое содержание книги:
— Когато беше петнайсетинагодишен, някакъв местен шериф го изплашил до смърт. Казал му, че има добра памет и го предупредил кракът му никога повече да не стъпва във Върмонт. Въпреки че се случи преди повече от десет години, Джими е суеверен. Мисля, че е потеглил по магистралата. Зная, че като момче два пъти е ходил в Канада и в двата случая е минал оттам.
Кали усещаше, че Леви иска да й вярвали се молеше този път да я послуша. Молеше се също да е права и да върнат момчето невредимо. Така, макар и с малко, щеше да е помогнала за спасяването му.
На телефонния номер, който й беше дал детективът, отговори непознат мъж и й каза да почака. После се обади Леви:
— Какво има, Кали?
— Просто искам да попитам дали има някаква вест… Молех се да съм ви помогнала с онова, което ви казах за Джими.
Гласът на Леви омекна:
— Наистина ни помогна, Кали, и сме ти много благодарни. В момента не мога да приказвам, но не преставай да се молиш.
Това означаваше, че трябва да бяха открили Джими, помисли си тя. Но какво се беше случило с Брайън?
Кали коленичи.
„Няма значение какво ще стане с мен — започна молитвата си тя. — Не позволявай на Джими да нарани момчето.“
Крис Макнали незабавно разбра, че Джими го е забелязал. Не бе прекъснал връзката с Полис Плаза №1 в Манхатън и напрегнато доложи:
— Той знае, че го преследвам, и се движи с голяма скорост.
— Не го изпускай — тихо нареди Бъд Фолни.
— Пращаме ти подкрепление от десетина коли, Крис — включи се диспечерът. — Приближават се без сирени и с изключени фарове. Ще ви обкръжат. Пращаме и хеликоптер.
— Нека стоят настрана! — Крис настъпи газта. — Той се движи със сто и десет километра. По улиците няма много коли, но все пак започва да става опасно.
Докато Сидънс пресичаше поредното кръстовище, Макнали с ужас видя, че едва не помита друга кола. Беглецът караше като луд. Нямаше начин да не катастрофира, Крис го знаеше.
— Пресича Лейкууд Авеню — докладва той. Две преки по-нататък видя, че тойотата поднася и едва не се блъсна в крайпътно дърво. Минута след това полицаят извика: — Момчето!
— Какво става? — попита Фолни.
— Току-що се отвори дясната врата на тойотата. Лампата вътре свети и виждам, че детето се съпротивлява. О, Господи… Сидънс е извадил пистолета си. Като че ли иска да го застреля.
24.
„Кирие елейсон“2 — запя хорът.
„Господи, помилуй“ — присъедини се Барбара Кавъноу.
„Спаси моето агънце“ — помоли се Катрин.
„Бягай, тъпчо, избягай от него“ — мислено извика Майкъл.
Джими Сидънс беше луд. До този момент Брайън никога не се бе возил толкова бързо. Не беше сигурен какво става, но някой явно ги преследваше.
Той погледна към Джими. Мъжът бе извадил пистолета си. Брайън усети, че освобождава предпазния му колан. После се пресегна през него и отвори вратата откъм неговата страна. В купето нахлу студен въздух.
За миг момчето се вцепени от страх. След това седна изправено и разбра какво ще се случи. Джими щеше да го застреля и да го изхвърли навън.
Трябваше да се спаси. Все още стискаше медальона в дясната си ръка. Усети, че Джими притиска дулото на пистолета в него и го бута към отворената врата. Вкопчил се с лявата си ръка в ключалката на предпазния колан, той замахна с другата и удари Джими в лявото око с медальона.
Мъжът извика, свали ръка от волана и инстинктивно натисна спирачки. Когато притисна длан към окото си, пистолетът гръмна и куршумът изсвистя покрай ухото на Брайън. Останал без управление, автомобилът започна да се върти. Качи се на тротоара, продължи през моравата на една от къщите и се заби в храстите. После, без да престава да се върти, колата понесе храста обратно към улицата.
Джими ругаеше. С една ръка отново стисна волана, с другата насочи пистолета към момчето. От широка рана на челото и скулата му се стичаше кръв и капеше в окото му.
„Бягай. Бягай!“ Брайън чу думите, сякаш някой му ги беше извикал. Скочи от колата и се претърколи по покритата със сняг морава точно в мига, в който над рамото му прелетя втори куршум.
— Боже Господи, хлапето скочи от колата! — извика Крис. Той натисна спирачки и спря зад тойотата. — Сега се изправя. О, Господи!
— Ранено ли е? — попита Бъд Фолни, но Макнали не го чу. Вече беше изскочил от колата си и тичаше към момчето. Сидънс отново овладя автомобила и направи обратен завой. Навярно се канеше да прегази Брайън. За броени секунди, които обаче се сториха на Крис цяла вечност, полицаят стигна до детето и го грабна.
2
Господи, помилуй (гр.). — Б.пр.