Родена във вторник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена във вторник». Краткое содержание книги:
Изгледа ме втренчено, предизвиквайки ме да възразя.
Знаех, че само си търся белята, но не можах да се сдържа. Искаше ми се Оли пак да ми каже колко добре изглеждам. И как ще се харесам на Тод. А като допълнителен бонус щях да ядосам Виктория. За днес май бях изчерпала запасите си от добро поведение.
— О, знаеш ли какво, Вики? — заявих мило. — Всъщност с удоволствие ще хапна италианска кухня. А „При Паоло“ звучи направо божествено — добавих, имитирайки тона й доста успешно.
— Великолепно. Значи е решено — в пълно неведение относно подмолните течения от омраза и ревност, които кипяха под повърхността, Оли прегърна и двете ни през талията с мускулестите си ръце. — Вечеря навън с двете ми любими дами!
„При Паоло“ се оказа точно като място, което можеше да се хареса на Виктория. Безупречно, със светла дървена ламперия, приглушено и дискретно осветление, и горе-долу толкова уютно и интимно, колкото и скъп мебелен магазин; служителите от персонала се държаха едновременно угоднически и надменно — как ли успяваха да го постигнат — а цените бяха астрономически.
Освен това бе далеч. Което означаваше, че в таксито имах честта да получа нов урок от Вики за женствеността. Очевидно бе безкрайно важно да питаш мъжа си как е минал денят му, да се прехласваш по всичко, което казва, да го ласкаеш до безобразие и да клатиш глава неодобрително на всеки, който не е съгласен с него.
— Затова казах на съпругата, че не бива да се съгласява на съвместно попечителство толкова бързо. Той го иска, значи ако тя оспорва, той ще се уплаши. Вероятно ще й даде още петстотин хиляди — говореше Оли.
— Отличен съвет, скъпи.
Оли се усмихна гордо.
— Ами да. Тя изглеждаше доволна.
— Има голям късмет с теб, скъпи.
— Ако беше подписала предбрачен договор, както я бях посъветвал, нямаше да е в това положение — каза той. — Просто щеше да го съди по американските закони и да получи солидна издръжка. Но сега се оказва, че са били женени само три години. Няма съд в Англия, който да й даде голям дял. Не и какъвто иска тя.
В очите на Виктория блестеше безкрайно обожание.
— Толкова си умен, съкровище. Сигурна съм, че скоро ще те направят старши съдружник.
— О! — скромно възкликна Оли и махна с ръка.
Чух собствения си глас да казва:
— Мисля, че е ужасно.
— Кое? — Оли се обърна изненадан към мен, а Виктория ме стрелна с един от смъртоносните си погледи, които бяха нейна запазена марка.
— Онова, което правиш.
— Просто защитавам интересите на клиентите си, Луси.
— Но ти я насърчаваш да използва децата като оръжие. Що за майка ще го направи? — попитах аз. — Отвратително е. Ако е добър баща, разбира се. Щом са били женени за толкова кратко, значи децата са съвсем мънички.
Оли кимна.
— Тогава не смяташ ли, че за тях ще е много тежко, дори и без забраната да се виждат с баща си?
— Това е просто тактика за отлагане на решението — логично изтъкна той.
— На тази възраст ще бъде много травмиращо. А и защо да й се полага голяма издръжка, щом са били женени само три години? На мен ми се струва, че тя е търсела богат съпруг.
Оли се усмихна.
— Не е особено мила жена. Но моята работа не е да давам морална оценка, а само да й спечеля най-добрата възможна сделка.
— Но може би точно това трябва да бъде работата ти.
Оли сви рамене.
— Аз съм бракоразводен адвокат.
— Но можеш да бъдеш много повече — извиках. — Ти си много по-добър, Оли.
— О, Луси, няма ли да спреш? — сряза ме Виктория. — Оли върши чудесна работа и служи на обществото.
— Как?
Виктория се стъписа за момент, но се съвзе.
— Помага на хората да разрешат конфликтите си по цивилизован начин. Не е нещо, в което ти си специалист.
— Не смятам, че използването на децата като футболна топка е цивилизовано — измърморих аз.
— Дявол да го вземе! — обади се Оли. — Един ден на прилична работа и вече получавам съвети за кариерата си.
— Точно така — тържествуваше Виктория. Много й харесваше, когато Оли ми се сопва.
— Това получавам, задето те изведох на вечеря — ухили се той.
— Прав си. Съжалявам.
Отстъпих, а Виктория, след поредния унищожителен поглед към мен, поднови редовната си програма от ласкателства към Оли.
— Това място е толкова интимно — измърка тя, докато ни водеха към масата ни. — Толкова гениално хрумване от твоя страна, скъпи.
— На теб ти хрумна, Вики — напомних й аз.
Тя се намръщи.
— Оли предложи италианска кухня.
— За мен това означава „Пица Хът“ — каза Оли и аз се засмях.