Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— Здравейте, хлапета — каза той и се поклони.
— Кой би трябвало да си сега? — без да се усмихва, попита Виктория. Според нея той изглеждаше глупаво.
— Джъстин Маккуийд, мадам, в случай, че не си се досетила — отговори Биано със съвършен тексаски акцент. — Току-що дойдох от Локадейшъс, Тексас, и водя най-голямата сладурана на света.
Той се ухили очарователно и Виктория усети, че на устните й мигновено заигра лека усмивка.
— Сигурно се шегуваш — каза тя. — Това не е ли малко прекалено?
— Дай им каквото искат. Дълбоко в душата си всички тези янки мислят, че тексасците са тъпи милионери. И точно това ще им предложа. Един голям, тъп, червив с пари тексаски идиот. — Той погледна критично Виктория. — А сега, бонбонче, ще издокараме теб.
Намериха един магазин до казиното, където продаваха дрехи за стриптийзьорки и компаньонки. На витрината имаше внушителна колекция от ластични мини поли и обувки с високи платформи.
Виктория не можа да повярва на очите си, когато видя какво е избрал Биано. Преоблече се в пробната и излезе. Движението в малкия бутик сякаш спря. Роклята й прилепваше като втора кожа и едва покриваше бикините й. Тя непрекъснато я придърпваше надолу.
Биано се усмихна.
— Гълъбче — провлечено каза той, — изглеждаш по-добре от петдесет декара с бременни свине.
Десет минути по-късно те спряха пред ярко осветения вход на „Бали“. Биано даде на пиколото ключовете от белия нисан на Виктория и тримата влязоха в казиното. Джон носеше брезентовата чанта с буркана на Биано. Вътре се разделиха. Джон се отправи към касата на хотела. Биано и Виктория тръгнаха по пурпурночервения килим и се качиха по стълбите, където се намираше бижутерският магазин. В отсрещната страна на залата Джон депозира петдесет хиляди в банковата сметка на казиното на името на Джъстис Маккуийд и махна на Биано, когато приключи с операцията.
— Какво да правя? — попита Виктория, вече обзета от предсценична треска.
— Забавлявай се. Обичаш златото и си играеш с мен. Каквото и да се случи, дори да не можеш да измислиш нещо, само трябва да се кикотиш. Ако те попитам нещо и не знаеш какво да отговориш, просто речи: „Както кажеш, татенце“.
— Да те наричам „татенце“?
— Да… но не като „татко“, а в смисъл „благодетел“. Да звучи колкото може по-курвенски.
— Добре.
Виктория пое дълбоко въздух. Едва се крепеше на дванайсетсантиметровите платформи. Какво преобразяване, помисли тя. От сериозен прокурор, вкопчил се в юридическа битка с Джо Рина, Виктория се бе превърнала в проститутка, издокарана в ластична рокля с размерите на салфетка. Допреди два дни самата мисъл да изпълни такъв фокус щеше да е достатъчна, за да предизвика у нея силна парализираща депресия. Но сега сърцето й биеше от несдържано вълнение.
— С тези обувки имам чувството, че съм смешник на кокили в цирка.
— Имай ми доверие по този въпрос — ухили се Биано, — съвсем не изглеждаш така.
Той я хвана за ръката и двамата влязоха в бижутерския магазин.
— И да не съм те чул да казваш нито дума повече. Аз вече реших, гълъбче — извика той. — Тук има страхотни дрънкулки, а?
Биано изглеждаше леко пиян и от време на време фъфлеше. Промяната беше удивителна.
— Готина работа, а? — продължи той, посочвайки едно особено грозно колие с диаманти.
— Както кажеш, татенце — предпазливо рече тя.
Продавачът съзря широкополата му шапка и се устреми към него като топлинно насочваща се ракета.
— Аз съм Матю. Мога ли да ви помогна, господине?
— Ами, мисля, че трябва да купим една дреболийка за това сладурче тук, нали?
— Както кажеш, татенце — усмихна се глуповато Виктория.
— Точно така. Каквото кажа — ухили се Биано на Матю. — Тази госпожичка ми донесе голям късмет. Вчера губех ли губех. За малко да извадя пищова от кобура. И тогава се запознах с тази сладурана и днес съм толкова щастлив, сякаш си седя на оградата и птичките ме хранят. Нали ще продължим с късмета, кукличке?
— Както кажеш, татенце.
Виктория чувстваше, че трябва да разнообрази отговорите си.
— Какво имате предвид? — попита младият продавач, когато Биано започна да разглежда бижутата.
— Ами, много си падам по амулетите. Живея в квартал „Черна перла“ в Локадейшъс, Тексас, и искам да подаря на тази малка дама най-голямата черна перла, която имате тук.