Уаф отново бе изправен пред изпитанията, съпътстващи операцията лашкар, Но сега залозите бяха възможно най-големи. Една почитаема мама от Разпръскването настоя за неговото присъствие. Пауинда на пауиндите! Потомци на тлейлаксианците, взели участие в Разпръскването, му бяха разказали всичко, на което са способни тези ужасни жени.
„Много по-ужасни от светите майки на Бене Гесерит“ — обобщиха те.
И повече на брой — припомни си Уаф.
В интерес на истината, нямаше пълно доверие в завърналите се потомци на хората от Тлейлакс. Те говореха със странен акцент, маниерите им също бяха чудати и спазването на обредите от тяхна страна будеше съмнение. Как да бъдат допуснати отново в Голямата кехла? Възможно ли е да има ритуал в гуфрана, който би могъл да ги очисти след всички онези хилядолетия? Не, нямаше как да повярва, че са запазили тлейлаксианската тайна след толкова много поколения!
Те вече не бяха братя-малик и все пак се оказаха единственият извор на сведения, с които разполагаха на Тлейлакс за завръщащите се Изгубени. А какви открития донесоха със себе си! Дори само нововъведенията в голѝте Дънкан Айдахо си струваха всички рискове, които бяха поели със заразата на злото от света на пауинда.
Мястото на срещата с почитаемите мами беше избрано поради предполагаемия неутралитет на един иксиански не-кораб, обикалящ около договорена по общо съгласие планета-газов гигант в района на изчерпана от полезни изкопаеми част от старата Империя. Самият Пророк бе съдействал за източването на последните богатства от тази слънчева система. Нови лицетанцьори, предрешени като иксианци, бяха сред екипажа на кораба, но Уаф не бе спрял да се притеснява от мисълта за първата среща. Ако почитаемите мами наистина бяха по-страшни от бене-гесеритските вещици, нямаше ли подмяната на иксианците с лицетанцьори бързо да бъде разкрита?
Изборът на мястото на срещата и последвалата подготовка създадоха голямо напрежение. Можеха ли тлейлаксианците да разчитат на обещаната сигурност? Засега Уаф се успокояваше с мисълта за скритите в него оръжия, които никой не бе виждал извън планетите в самия център на Тлейлакс. Оръжията бяха резултат от дълги и старателни усилия от страна на изобретатели и майстори — два миниатюрни стреломета(#), скрити в ръкавите му. В продължение на години бе овладявал тяхното приложение, докато изстрелването на отровните стрелички не се бе превърнало в почти инстинктивен рефлекс.
Стените на помещението, определено за срещата, бяха надлежно облицовани с мед — доказателство за защитеността им от шпионски изобретения. Но що за прибори биха могли да измислят хората от Разпръскването — хитрини, които да се окажат извън полезрението и компетентността на иксианците? Уаф колебливо пристъпи в стаята. Жената бе вече дошла и седеше в стол-люлка.
— Ще се обръщаш към мен така, както и останалите — каза тя вместо поздрав: — Почитаема мама.
Той се поклони, за което бе предупреден предварително, и повтори:
— Почитаема мама.
В гласа ѝ нямаше и следа от прикрита сила. Нисък контраалт с отсенки, издаващи надменност и пренебрежение. Приличаше на възрастна атлетка или акробатка с вече позабавени движения, оттеглила се от активна дейност, но съхранила мускулния тонус и уменията си в определена степен. Кожата на лицето ѝ беше плътно опъната върху черепната кутия, скулите — силно изпъкнали. Устата с тънки устни свидетелстваше за арогантност, сякаш всяка дума беше буквално изстрелвана към хора с незначителна стойност.
