Опасно богатство

— Бих искал да му пиша — каза Хю.

— Смея да кажа, че ще се зарадва на писмо от стар училищен приятел. Ще ти дам адреса му. — Сър Джон се приближи до масата, потопи една писалка в мастилницата и надраска нещо на лист хартия. — Заповядай.

— Благодаря ви. — Сър Джон напълно се бе укротил, забеляза Хю със задоволство. — Мога ли да направя нещо друго за вас, докато чакате?

— Ами, можеш да се погрижиш за това — и извади от джоба си един чек.

Хю го разгледа внимателно. Чекът бе на стойност сто и десет хиляди лири — най-големият личен чек, с който Хю се бе занимавал.

— Тъкмо продадох една мина на съседа — обясни сър Джон.

— Мога да ви го депозирам.

— Каква лихва ще получа?

— Към момента е четири процента.

— Ами, предполагам, че става.

Хю се поколеба. Хрумна му, че ако убедеше сър Джон да си купи руски облигации, емисията за заема щеше да се покрие. Вече нямаше да бъде с малък дефицит, а щеше да има известен излишък. Дали да го спомене? Вече бе излязъл извън правомощията на поста си, защото бе довел гост в стаята на партньорите. Въпреки това реши да рискува.

— Може да получите пет и три осми, ако закупите руски облигации.

Сър Джон присви очи.

— Мога ли наистина да го направя — сега?

— Подписката за емисията приключи вчера, но за вас…

— Сигурни ли са?

— Колкото е сигурно руското правителство.

— Ще си помисля.

Хю обаче се бе въодушевил и искаше да извърши сделката.

— Лихвеният процент утре може да не е същият, нали знаете. Когато облигациите бъдат пуснати за публична продажба, цената може да се покачи или да намалее. — После усети, че разкрива твърде силното си желание, затова спря да настоява. — Веднага ще внеса тази сума в сметката ви, а ако желаете, можете да говорите с някой от чичовците ми за облигациите.

— Добре, млади Пиластър — хайде, върви.

Хю излезе от помещението, а в коридора срещна чичо си Самюъл.

— Чичо, сър Джон Камъл е вътре — съобщи му. — Срещнах го в банковата зала, изглеждаше доста нервиран, затова му предложих чаша „Мадейра“. Надявам се да съм постъпил правилно.

— Сигурен съм в това — отвърна Самюъл. — Аз ще се погрижа за него.

— Донесе този чек за сто и десет хиляди. Споменах му за руския заем — имаме дефицит от сто хиляди.

Самюъл повдигна вежди.

— Това е било прибързано.

— Казах само, че може да поговори с някой от партньорите по въпроса, ако иска по-висока лихва.

— Добре. Идеята не е лоша.

Хю се върна в банковата зала, извади счетоводната книга на сър Джон и нанесе депозита в нея, после отнесе чека на чиновника, който отговаряше за клиринга. След това се качи на четвъртия етаж, в кабинета на Мълбъри. Предаде му листа с резултатите от броенето на заявленията, спомена, че сър Джон може да изкупи разликата, и седна на собственото си бюро.