Под купола 1 част

— Да! Да, приятелю! Да го направим заедно!

Коленичиха и Рени старши дълго и усърдно се моли за душата на Клодет Сандърс. (Стюарт Бауи, намиращ се в работното помещение, го чу, погледна към тавана и отбеляза: „Този тип няма ни свян, ни умора!“).

След три-четири минути „И нека се хвалим в скърбите си, както знаем, че скръбта произвежда твърдост“ и „Когато бях дете, като дете говорех“ (Анди не разбра каква е връзката на последното със смъртта на Клодет, обаче му беше все едно; успокоително беше да коленичи редом с Големия Джим), Рени завърши с „В името на Отца, амин“ и помогна на съветник Сандърс да се изправи. Хвана го за раменете и го погледна право в очите:

— Е, партньоре. — Станеше ли работата дебела, винаги го наричаше партньор. — Готов ли си да отидеш на работа?

Анди недоумяващо го изгледа.

Рени кимна, все едно Сандърс беше отговорил отрицателно, което щеше да е съвсем разбираемо предвид обстоятелствата.

— Знам колко ти е трудно. Не е честно да го искам от теб тъкмо сега. Бог ми е свидетел, че имаш пълно право да ме фраснеш в зъбите. Само че понякога се налага да поставим на първо място благото на другите, нали така?

— Благото на града — промърмори Анди и за пръв път след смъртта на Клодет сякаш видя лъч надежда.

Големия Джим кимна. Изражението му беше сериозно, но очите му радостно блестяха. На Анди му хрумна нещо странно: „Изглежда подмладен с десет години.“

— Именно! Ние сме пазители, партньоре. Пазители на общото благо. Невинаги е лесно, но винаги е необходимо. Изпратих онази Уетингтън да намери Андрея и да я доведе в залата за съвещания. С белезници, ако се наложи. — Той се засмя. — Бас държа, че ще я заварим там. Пит Рандолф прави списъка на всички ченгета, които в момента са в града. Обаче и без списък знам, че не са достатъчно. Ние с теб ще се заемем с този въпрос, партньоре. Ако положението не се оправи, ключовата дума е контрол. Налага се вземем властта в свои ръце. Ще ме подкрепиш ли?

Анди кимна. Може би така поне за малко щеше да прогони мисълта за Клодет. Но дори да не се разсееше, изпитваше необходимост час по-скоро да се махне от погребалната агенция. Призляваше му, щом погледнеше Гърт Евънс в ковчега. Призляло му беше и от обляното в сълзи лице на вдовицата на началник Пъркинс. Пък и Рени не искаше нещо невъзможно. Анди само щеше да седи до масата за съвещания и да вдига ръка, когато Големия Джим вдигнеше неговата. Андрея Гринъл, която вечно изглеждаше полузаспала, щеше да стори същото. Наложеха ли се извънредни мерки, Рени щеше да ги въведе. Рени щеше да се погрижи за всичко.

— Да тръгваме — каза му.

Големия Джим го потупа по гърба, прегърна го през раменете и го изведе от погребалната агенция. Ръката му беше тежка. Но от нея на Анди му поолекна.

Изобщо не се сети за дъщеря си. Толкова беше покрусен, че напълно я беше забравил.