Сянката на змея
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Хрониките на Кейн #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: История
Электронная книга - «Сянката на змея». Краткое содержание книги:
— Сложили са могъща защита — обясни. — Няма да можем да подслушваме.
— Ще нападнат след три дни — намеси се Леонид. — В същото време Апоп ще се въздигне… по изгрев-слънце в деня на есенното равноденствие.
— Пак ли равноденствие! — промърморих аз. — Нали последният ужас се разигра именно в един от дните на равноденствието? Вие, египтяните, сте нездравословно обсебени от равноденствието.
Еймъс ме погледна угрижено.
— Сигурен съм, Сейди. Знаеш, че равноденствието е време от голямо магическо значение, защото тогава денят е равен на нощта. Пък и есенното равноденствие е последният ден, преди мракът да надделее над светлината. Тогава е годишнината от деня, когато Ра се е оттеглил на небето. Страхувах се, че Апоп ще нападне точно тогава. Денят е крайно неблагоприятен.
— Неблагоприятен ли? — свъсих се аз. — Но това е лошо. Защо ще тръгнат да… о!
Дадох си сметка, че дните, които са лоши за нас, би трябвало да са добри за силите на Хаоса. Това означаваше, че те вероятно разполагат с много добри дни.
Еймъс се подпря на жезъла си. Имах чувството, че косата му побелява направо пред очите ми. Спомних си последния Главен лектор Мишел Дежарден и колко бързо е остарял той. Изтръпвах само при мисълта, че същото може да сполети и Еймъс.
— Нямаме силата да победим враговете си — сподели той. — Налага се да прибягна до други средства.
— Недей, Еймъс — намеси се и Зия. — Много те моля.
Не знаех за какво говорят. Зия го каза ужасена, аз обаче не исках да научавам какво я плаши.
— Всъщност ние с Картър имаме план — заявих.
Разказах им как ни е хрумнало да използваме срещу Апоп собствената му сянка. Сигурно беше безразсъдно да го съобщавам пред Леонид, но той бе изложил на опасност живота си, за да ни предупреди за намеренията на Сара Джейкъби. Беше ми се доверил. Ако не друго, можех поне да му върна услугата.
След като приключих с обясненията, Еймъс се взря в картата.
— Никога не съм чувал за такава магия. Дори и да е възможна…
— Възможна е — настоях аз. — Защо Апоп ще протака с нападението, което ще сложи край на света, ако не за да издири всички свитъци на този Сетне и да ги унищожи? Страхува се, че ще разберем какво е заклинанието и ще го спрем.
Зия кръстоса ръце.
— Но вие не можете да го спрете. Нали току-що каза, че всички преписи са унищожени.
— Ще помолим Тот да ни помогне — казах аз. — Картър вече тръгна към него. А през това време… Трябва да свърша едно нещо. Вероятно ще имам възможност да проверя предположенията ни за сенките.
— Как? — попита Еймъс.
Казах му какво съм намислила.
Той май искаше да възрази, но явно видя предизвикателния блясък в очите ми. Все пак сме свързани. Еймъс знае колко упорити са всички в семейство Кейн, ако са решили да направят нещо.
— Чудесно — рече чичо. — Но първо хапни и си почини. Можеш да потеглиш по изгрев-слънце. Искам да отидеш с нея, Зия.
Тя се стресна.
— Кой, аз ли? Но мога да… в смисъл, разумно ли е?
И този път останах с чувството, че съм пропуснала важен разговор. Какво ли бяха обсъждали Еймъс и Зия?
— Всичко ще бъде наред — увери я чичо. — Сейди има нужда от помощта ти. А аз ще уредя някой друг да наглежда през деня Ра.
Тя изглеждаше доста притеснена, което не беше в неин стил. В миналото двете със Зия бяхме имали различия, но тя никога не бе проявявала недоверие към мен. Сега направо се тревожех за нея.
— По-бодро — казах й. — Ще бъде забавно. Бързо пътешествие до Небитието, до Огненото езеро на гибелта. Какво толкова може да се обърка?
7. Как един стар приятел започна да ме души
И така, да.
Сейди тръгна с един тип на нейното си приключение и остави на мен скучната работа да измисля как да спася света. Защо ли ми звучи познато? Ами, да. Такава си е Сейди. Ако трябва да се придвижите напред, можете да разчитате, че тя ще тръгне настрани по някаква си своя налудничава допирателна.
/_Защо ми благодариш, Сейди? Не беше комплимент._/
След танците в Бруклинската академия се бях вкиснал много. Не стига че ме принудиха да танцувам блус с приятелката на Сейди — Лейси, ами съм и припаднал на дансинга и когато дойдох на себе си, Лейси похъркваше, сгушена под мишницата ми, и аз бях пропуснал посещенията на двама богове — как да не се пръснеш от яд?