Тъмното обединение
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на вампира #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмното обединение». Краткое содержание книги:
Оживлението прерасна в невъобразима суетня, когато родителите се втурнаха напред, а учениците от гимназия „Робърт Е. Лий“ се разпръснаха във всички посоки с радостни възгласи. Бони си сложи отново шапката и вдигна очи към обектива на фотоапарата на майка си.
Дръж се нормално, това е много важно сега, каза си тя. Тогава видя лелята на Елена — Джудит, придружавана от Робърт Максуел — мъжа, за когото наскоро се бе омъжила, застанали отстрани. Робърт държеше ръчичката на Маргарет, сестрата на Елена. Когато я видяха, те се усмихнаха храбро, но тя се почувства неудобно, когато тръгнаха към нея.
— О, госпожице Гилбърт… искам да кажа госпожо Максуел… не трябваше — заговори смутено тя, когато деля Джудит й поднесе букетче розови рози.
Леля Джудит се усмихна през сълзи.
— Този ден трябваше да е много специален за Елена — рече жената. — Иска ми се да бъде специален и за теб, и за Мередит.
— О, лельо Джудит. — Бони я прегърна импулсивно. — Толкова ми е мъчно — прошепна й. — Ти знаеш колко ни липсва.
— На всички ни липсва — въздъхна леля Джудит. После се отдръпна и отново й се усмихна, след което заедно с Робърт и Маргарет се отдалечиха.
Бони извърна очи със заседнала в гърлото буца, за да се поразсее с гледката на полудялата от празненството тълпа.
Сред тълпата беше и Рей Ернандес — момчето, което й кавалерстваше на бала по случай новата учебна година и което бе поканило всички на купона тази вечер в дома си. Там беше и Дик Картър, приятелят на Тайлър, който както обикновено се правеше на палячо. Тайлър се хилеше самонадеяно, докато баща му щракаше снимка след снимка. Мат слушаше, но с незаинтересован вид, един агент за събиране на талантливи млади футболисти, пристигнал от университета „Джеймс Мейсън“. Наблизо бе застанала Мередит, със замислено изражение и букет червени рози в ръка.
Вики обаче я нямаше. Родителите й не я бяха пуснали, като се оправдаха, че още не била готова да излиза навън. Липсваше и Каролайн, тъй като сега бе в апартамента им в Херън. Майка й бе споделила с майката на Бони, че била болна от грип, но Бони знаеше истината — Каролайн беше смъртно уплашена.
И може би имаше право, помисли си Бони, докато се приближаваше до Мередит. Каролайн може да се окаже единствената от нас, която ще преживее следващата седмица.
Трябва да изглеждаш нормално, да действаш нормално. Тя се присъедини към групата около Мередит, която бе свалила пискюла в червено и черно от шапката си, за да го увие около букета, а сега го усукваше между елегантните си нервни пръсти.
Бони набързо се огледа във всички посоки. Добре. Това беше мястото. И сега му беше времето.
— Внимавай с това, ще го развалиш — рече на глас.
Но замисленото меланхолично изражение на Мередит не се промени. Тя сведе очи към пискюла и го усука нагоре.
— Не е справедливо — заговори, — че ние получихме дипломи, а Елена не. Не е правилно.
— Зная. Ужасно е — съгласи се Бони, но прозвуча безгрижно. — Щеше ми се да можехме да направим нещо, но няма начин.
— Не е честно — продължи Мередит, сякаш не я бе чула. — Ето ни нас, огрени от слънчева светлина, завършили, а тя е под… онзи камък.
— Зная, зная — заговори Бони с утешителен тон. — Мередит, не се разстройвай. Защо не се опиташ да мислиш за нещо друго? Виж, след като отидеш на вечеря с родителите си, искаш ли да се отбием на купона при Реймънд? Дори и да не сме поканени, можем да се повеселим.
— Не! — избухна Мередит с неочаквана ярост. — На никакъв купон не искам да ходя. Как можеш дори да си го помислиш, Бони? Как може да си толкова повърхностна?
— Е, нали се подготвяме да правим нещо…
— Ще ти кажа аз какво ще направя. След вечерята ще отида на гробището. Ще оставя това на гроба на Елена. Тя го заслужава. — Кокалчетата на пръстите на Мередит побеляха, докато стискаше пискюла в ръката си.
— Мередит, не се видиотявай. Не можеш да се изкачиш по хълма на гробището, особено по тъмно. Това е лудост. И Мат ще ти каже същото.
— Е, нямам намерение да питам Мат. Никого няма да питам. Сама ще се справя.
— Не можеш. Господи, Мередит, винаги съм мислила, че си умна и…
— И аз винаги съм мислила, че имаш поне малко чувствителност. Но ти очевидно дори не искаш да мислиш за Елена. Или всичко това е само защото искаш за себе си бившия й приятел?
Бони я зашлеви през лицето.
Беше силна, добре премерена плесница, с много енергия и як замах. Мередит ахна и притисна ръка към бузата си, която веднага почервеня. Всички наоколо се извърнаха към тях.