За любовта и други демони
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Лъчезар Минчев
- ISBN: 978-954-412-076-4
- Переводчик: Елена Дичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За любовта и други демони». Краткое содержание книги:
Беше буден в хамака, сред пушека на говеждите изпражнения, които горяха на бавен огън, за да гонят комарите. Видя странната жена, преобразена от копринения халат, и също помисли, че е привидение, защото беше бледа и посърнала, и изглеждаше сякаш идва от много далече. Бернарда го попита за Сиерва Мария.
„От дни насам не е при нас“, каза той.
Тя го разбра в най-лошия смисъл и се наложи да седне на първото кресло, което намери, за да си поеме въздух.
„Искате да кажете, че Абренунсио е направил каквото трябваше да направи“, каза.
Маркизът се прекръсти.
„Опазил ни Бог!“
Разказа й истината. Погрижи се да й обясни, че не й е съобщил навреме, защото е решил да се отнася с нея както тя е пожелала, все едно, че е умряла. Бернарда го изслуша, без да мигне, с такова внимание, с каквото не го бе удостоявала за дванайсет години безсмислен съвместен живот.
„Знаех, че ще ми струва живота“, каза маркизът, „но в отплата на нейния.“
Бернарда въздъхна: „Искате да кажете, че сега срамът ни е обществено достояние.“ Видя в клепачите на съпруга си проблясването на сълза и от вътрешностите й се надигна тръпка. Този път не беше смъртта, а неизбежната увереност в това, което рано или късно трябваше да се случи. Не сбърка. Маркизът стана от хамака с последните си сили, строполи се пред нея и избухна в безрадостно ридание на безполезен старец. Бернарда капитулира под огъня на мъжките сълзи, които изчезнаха в слабините й през коприната. Призна, при цялата й омраза към Сиерва Мария, че е облекчение да научи, че е жива.
„Винаги съм разбирала всичко, освен смъртта“, каза.
Отново се затвори в стаята си, на меласа и какао, и когато след две седмици излезе, бе блуждаещ труп. Маркизът забеляза от много рано някаква суетня, предшестваща отпътуване, но не й обърна внимание. Преди слънцето да напече, видя Бернарда да излиза през вратата на двора върху кротък катър и последван от друг с багажа. Много пъти бе тръгвала така, без мулетари, нито роби, без да се сбогува с никого, нито да дава обяснения. Но маркизът разбра, че този път заминава, за да не се върне, защото освен неизменния куфар носеше две делви, препълнени с чисто злато, които държа закопани под леглото си в продължение на години.
Отдаден на леност в хамака, маркизът отново изпадна в ужаса, че робите му ще го убият с ножове, и им забрани да влизат в къщата дори и през деня. Така че, когато по заповед на епископа Кайетано Делаура отиде да го види, наложи се да бутне вратата и да влезе, без да бъде поканен, защото никой не отвърна на хлопането на мандалото. Кучетата се разбуниха в клетките си, но той продължи напред. В градината, със сарацинската джелаба и толедската шапка, маркизът спеше следобеден сън в хамака, покрит напълно с портокалов цвят. Делаура се вгледа в него, без да го буди, и все едно видя Сиерва Мария, немощна и смазана от самотата. Маркизът се събуди и дълго не можа да го познае поради превръзката на окото. Делаура вдигна ръка с изпънати пръсти в знак на мир.
„Бог да ви пази, сеньор маркизе“, каза. „Как сте?“
„Както винаги“, каза маркизът. „Разлагам се.“
Отмахна с немощна ръка паяжините на съня и седна в хамака. Кайетано се извини, че е влязъл, без да бъде поканен. Маркизът му обясни, че никой не обръща внимание на мандалото, защото навикът да посрещат гости се е загубил. Делаура заговори с тържествен тон: „Сеньор епископът, затрупан с работа и зле с астмата, ме изпраща като свой представител.“ След изпълнението на встъпителния етикет седна до хамака и премина към въпроса, който го изгаряше отвътре.
„Искам да ви уведомя, че бях натоварен с духовното здраве на вашата дъщеря“, каза.
Маркизът благодари и пожела да разбере как е тя.
„Добре“, каза Делаура, „но искам да й помогна да е по-добре.“
Обясни смисъла и начина на действие при екзорсизма. Говори за силата, която Иисус дал на своите ученици да прогонват нечестивите духове от телата и да лекуват болести и слабости. Разказа му евангелския пример за Легион и двете хиляди свине, обсебени от демони. Но главното било да се установи дали Сиерва Мария наистина е обсебена. Той не вярвал, но имал нужда от помощта на маркиза, за да разсее всички съмнения. Преди всичко, каза, искал да знае какво е било момичето, преди да постъпи в манастира.
„Не знам“, каза маркизът. „Чувствам, че колкото повече я познавам, я познавам по-малко.“
Измъчваше го вината, че я е изоставил на съдбата й в двора на робите. На това отдаваше мълчанията й, които можеха да траят с месеци, изблиците на необяснима свирепост, коварството, с което се присмиваше на майката, като връзваше на котките звънчето, което тя й слагаше на китката. Най-голямата трудност в опознаването й беше порокът й да лъже за забавление.