Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Но… милорд — заекна Пиер и протегна писмото. Матю погледна решителния почерк върху плика.
— Исусе и всички твои светии! — Пръстите му се повдигнаха и докоснаха хартията, след това замръзнаха. Преглътна, докато се опитваше да се овладее. Нещо червено и ярко се появи в ъгъла на окото му, плъзна се надолу по бузата му и капна в гънките на яката му. Вампирска кървава сълза.
— Какво има, Матю? — Погледнах през рамото му, като се чудех какво му бе причинило толкова много мъка.
— А денят още не е свършил — подхвърли нервно Хенкок, докато отстъпваше назад. — Още един дребен проблем се нуждае от разрешаване. Баща ти мисли, че си мъртъв.
В моето време бащата на Матю, Филип, бе вече мъртъв — бе загинал ужасно, трагично и безвъзвратно. Но бяхме в 1590 година, което означаваше, че е все още жив. Откакто бяхме пристигнали, се притеснявах от евентуална среща с Изабо или лабораторната асистентка на Матю, Мириам, както и от последствията, които това можеше да има в бъдещето. Неведнъж си бях мислила какво би станало с Матю, ако се види с Филип.
Минало, настояще и бъдеще се сблъскаха. Ако погледнех към ъглите, със сигурност щях да видя как времето протестира срещу този сблъсък. Но очите ми бяха приковани в Матю и кървавата сълза, изцапала снежнобялата материя на яката му.
Галоуглас започна безцеремонно да разказва:
— След новините от Шотландия и внезапното ти изчезване започнахме да се страхуваме, че си тръгнал на север по заповед на кралицата и си попаднал в капана на тамошната лудост. Търсихме те два дни. Когато не открихме и следа от теб — боже, Матю, нямахме друг избор, освен да кажем на Филип, че си изчезнал. Иначе трябваше да вдигнем под тревога Паството.
— Има и още, милорд. — Пиер преобърна писмото. Печатът му беше като на другите, свързани с Рицарите на Лазар, само че восъкът беше комбинация от черно и червено, а върху него бе залепена древна сребърна монета с изтъркан релеф вместо обичайния герб на ордена. На монетата имаше кръст и полумесец, два от семейните символи на Дьо Клермон.
— Какво му казахте? — Матю бе като хипнотизиран от бледата сребърна луна, плуваща в морето от червено и черно.
— Думите ни вече нямат значение, след като писмото пристигна. До края на следващата седмица трябва да си на френска земя. Иначе Филип тръгва за Англия — промърмори Хенкок.
— Баща ми не може да дойде тук, Хенкок. Невъзможно е.
— Разбира се, че е невъзможно. Кралицата ще му вземе главата след всичките брожения, които предизвика в английската политика. Трябва ти да отидеш при него. Ако пътуваш ден и нощ, ще имаш достатъчно време — увери го Хенкок.
— Не мога. — Погледът на Матю бе взрян в неотвореното писмо.
— Филип ще ти даде коне. Ще се върнеш много бързо — насърчи го и Галоуглас и положи длан върху рамото на чичо си.
Матю вдигна внезапно подивелите си очи.
— Не е работата в разстоянието. Ами… — Той рязко млъкна.
— Той е съпруг на майка ти, човече. Разбира се, че можеш да му имаш доверие, освен ако не си излъгал и него.
Хенкок присви очи.
— Кит е прав. Никой не може да ми има доверие. — Матю скочи на крака. — Животът ми е изтъкан от лъжи.
— Не му е нито времето, нито мястото за философски глупости, Матю. Филип в момента се чуди дали не е загубил още един син! — възкликна Галоуглас. — Остави момичето при нас, яхай коня и направи каквото иска баща ти. Ако не го сториш, аз ще те просна в безсъзнание и Хенкок ще те отнесе там.
— Май много си си повярвал, Галоуглас, щом ми даваш заповеди — процеди Матю с опасна нотка в гласа. Хвана се за комина и се взря в огъня.
— Вярвам в дядо си. Изабо те направи кръвопиец, но във вените ми тече кръвта на Филип.
Думите на Галоуглас нараниха Матю. Той посрещна удара и вдигна рязко глава. Силната емоция надделя над обичайното му безразличие.
— Джордж, Том, качете се горе да видите как е Кит — заръча тихо Уолтър и посочи вратата на приятелите си. Рали кимна на Пиер и прислужникът ги изведе от стаята. Във вестибюла отекна поръчка за още вино и храна. Щом предаде двамата на грижите на Франсоаз, Пиер се върна, затвори здраво вратата и застана пред нея. Само Уолтър, Хенри, Хенкок, аз и мълчаливият Пиер останахме свидетели на разговора. Галоуглас продължи да се мъчи да убеди Матю.
— Трябва да отидеш в Сет-Тур. Той няма да се успокои, докато не погребе тялото ти или не те види да стоиш пред него. Филип няма доверие нито на Елизабет, нито на Паството. — Галоуглас възнамеряваше с думите си да внесе спокойствие, но Матю остана все така сдържан.
Галоуглас заговори развълнувано: