Кутия за птици
- Автор: Малерман Джош
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Deja Book“
- ISBN: 978-954-28-1714-7
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кутия за птици». Краткое содержание книги:
Фоайето избухва в цветове. Две кучета хъски се щурат насам-натам, душат пода, опознават новите хора, Виктор.
Въодушевлението, което изпитва Малори при вида на Том, е главозамайващо. Том обаче не изглежда много добре. Изтощен. Мръсен. Сякаш е преминал през ужаси, които Малори може само да си представя.
Държи нещо. Бяло. Кутия. Достатъчно голяма да побере малък телевизор. Отвътре се чуват звуци. Къткане.
Олимпия се мята напред и прегръща Том, който се смее, докато се мъчи да свали шлема от главата си. Джулс вече е свалил своя и коленичи да прегърне Виктор. Черил плаче.
Изражението на Дон е смесица от удивление и срам.
Едва не се изпокарахме, мисли си Малори. Том го нямаше само един ден и за малко да се изпокараме.
— Леле, мили боже — възкликва Феликс, като гледа облещен новите животни. — Получи се!
Погледите на Том и Малори се засичат. Искрата, с която той тръгна, е угаснала.
Какво ли са преживели там навън?
— Това са хъски — показва кучетата Джулс. — Добронамерени са. Но им трябва мъничко време, за да свикнат.
След това Джулс ненадейно надава вой от облекчение.
Като завърнали се у дома ветерани от войната, казва си Малори. А направиха само кратка обиколка на квартала.
— Какво има в кутията? — пита Черил.
Том я вдига по-високо. Очите му са изцъклени. Далечни.
— В кутията, Черил — казва той и като протяга едната си ръка, с другата повдига капака, — има птици.
Съквартирантите се събират в кръг около кутията.
— Какви птици? — интересува се Олимпия.
Том бавно клати глава.
— Не знаем. Намерихме ги в гаража на един ловец. Нямаме представа как са оцелели. Може би стопаните им са оставили достатъчно храна. Както сами чувате, доста са шумни. Но само когато ги доближим. Пробвахме. Приближи ли се някой до кутията, надават силни звуци.
— Значи ни носите вечеря? — пита Феликс.
Том се усмихва уморено.
— Алармена система.
— Алармена система ли? — сякаш не е разбрал Феликс.
— Ще окачим кутията отвън. При входната врата. Така ще можем да ги чуваме отвътре.
Най-обикновена кутия с птици, казва си Малори. А все пак им се струва, че са постигнали голям напредък.
Том бавно затваря капака.
— Трябва да ни разкажете всичко — подканва ги Черил.
— Ще ви разкажем — обещава Том. — Но нека първо влезем в трапезарията. Няма да откажем да поседнем за минутка.
Съквартирантите се усмихват.
Без Дон.
Дон, който ги обяви за мъртви. Дон, който вече преразпределяше техните дажби.
В коридора Том оставя кутията с птиците на пода до стената. После съквартирантите се събират в трапезарията. Феликс носи вода на Том и Джулс. След като оставят чашите пред себе си, те започват да разказват за преживяванията си навън.
23.
В мига, в който вратата се хлопва зад гърба им, Том е по-уплашен, отколкото е предполагал.
Тук, навън, съществата са по-близо.
Когато излезем на улицата, мисли си, и се отдалечим на достатъчно разстояние от къщата, ще ни нападнат ли?
Представя си студени длани, които покриват неговите. Гръклянът му — прерязан. Вратът — прекършен. Разумът — унищожен.
Но е напълно наясно, че не са получавани сведения за нападения над хора.
Докато все още е на верандата, решава да се съсредоточи върху тази мисъл. Прави усилие да я превърне в своя лична философия, търси почвата, в която са покарали корените ѝ, и постепенно си позволява да диша, бавно поема дъх. В този момент долавя пораждането на други чувства.
От една страна, у него затрептява едно необуздано, леко безразсъдно усещане за свобода.
Излизал е от къщата много пъти, откакто е дошъл да живее тук. Вадил е вода от кладенеца наравно е всички останали. Изхвърлял е изпражнения и урина в септичните ями. Но това е друго. Въздухът е различен. Точно преди двамата с Джулс да си дадат знак да тръгнат, над главите им полъхва вятър. Погалва врата му. Минава през лактите. Устните. Едно от най-странните усещания, които някога е имал. Действа му успокоително. Докато в пробуденото му въображение съществата дебнат иззад всяко дърво и уличен знак, чистият въздух на открито го замайва.
Пък било то и само за миг.
— Готов ли си, Джулс? — пита.
— Да.
Досущ като слепци, двамата почукват по земята пред себе си с дръжките от метлите. Слизат от верандата. Около метър по-нататък Том усеща, че вече не върви по бетон. Сега, когато под краката му има трева, къщата все едно е изчезнала. Излязъл е в открито море. Уязвим. За миг се разколебава, не знае дали ще се справи.