Мрежата
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Net Force #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-125-6
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрежата». Краткое содержание книги:
Компютрите са новата суперсила. Който контролира тях, контролира света. Конгресът създава нова агенция за сигурност в рамките на ФБР — Мрежата. Поредица от атентати срещу шефове на Мрежата застрашава лидерските позиции на Америка.
Мафиотски босове, активисти на ИРА, чеченци, кибертерористи и руски наемници се оказват забъркани в заговор с непредсказуема развръзка.
„С «Мрежата» Том Кланси разкрива бъдещето на разузнавателните служби и прави чудесен подарък на своите почитатели — стопроцентов бестселър.“
Пъблишърс Уикли
15
Вторник, 21.09.2010, по обяд
Куонтико
Тони Фиорела упражняваше за пореден път „семпок“ и „депок“ — движения, които позволяваха бързо да се придвижи от изправено в седнало положение и обратно, при това без да сваляш гарда. За тях се изискваха силни мускули и добро чувство за равновесие и тя се бе погрижила да ги включва колкото може по-често в обичайните си упражнения, за да може да ги отработи добре. В силат поначало бяха застъпени много „приземни“ техники и отскокът от седнала в изправена позиция беше от изключителна важност.
Упражненията бяха свързани с огромно натоварване в долната част на тялото и Тони вече дишаше тежко. Беше цялата обляна в пот, когато в тренировъчната зала се появи Джес Ръсел. Този път не се беше изтупал като преди — беше с кецове и избеляла черна тениска.
— Здрасти — махна й той.
— Здравейте мистър Ръсел.
— Моля ви, просто Ръсти.
— Здравей, Ръсти.
— А аз… как да ви наричам в залата? Имам предвид, какво е простото обръщение — сампай, сенсей или нещо такова.
— Гуру — отвърна тя.
Ръсти се усмихна невярващо.
— Индонезийската култура е свързана с тази на континента — обясни Тони. — Особено с някои хиндуистки традиции.
Ръсти се засмя и Тони на свой ред го погледна учудено.
— Само си представих физиономията на Харолд, като му кажа: „Днес ходих при моята гуру“. Сигурно ще попита: „Тя какво, да не те учи да медитираш?“. „Нищо подобно, братле, но който ще си има работа с нея, най-добре да си е прочел молитвата…“ Ха-ха-ха…
Тони също се засмя, но след малко попита, вече напълно сериозно:
— Сигурен ли си, че държиш да изучиш силат, Ръсти?
— Да, мадам, повече от сигурен съм. Пет години съм тренирал таекуондо и поназнайвам едно-друго, но досега не бях виждал нищо подобно… Това определено не беше шега работа…
— Добре тогава. Ще става въпрос за три неща — основа, ъгъл и лост. Както и за контрола върху централната линия — непосредствено пред тялото ти, а така също и пред тялото на противника. Тях ще трябва да се стремиш да овладееш. А сега ще ти покажа първата хватка „джуру“ и ще я упражним. Да започваме ли?
— Готов съм, мадам.
Вторник, 21.09.2010, по обяд
Куонтико
Когато Алекс Майкълс изобщо си правеше труда да обядва, предпочиташе да хапне нещо набързо в кабинета си. Даваше поръчката на секретарката си, а тя се обаждаше в деликатесния и оттам изпращаха храната пакетирана. Повечето от колегите му също бяха свикнали да си поръчват обяда оттам, но сега, след убийството на Дей, мерките за сигурност бяха по-строги и един от федералните агенти отнасяше списъка с поръчките в деликатесния и контролираше на място приготвянето на храната.
Майкълс обикновено си поръчваше картофена салата, сандвичи „Рубен“ и туршия с хрупкави краставички и много копър. А когато все пак му се приискаше да хапне нещо по-различно, отправяше се към новооткрития ресторант през няколко пресечки. Ако времето позволяваше, отиваше до там с триколката си — обичаше да върти педалите, особено в прохладен и в същото време слънчев ден като този. Алеята за велосипедисти минаваше през парка и въпреки че това определено не беше най-бързият начин за придвижване, винаги му доставяше огромно удоволствие.
Изминали бяха две седмици от смъртта на Дей, без да последва друг опит за атентат или някакъв инцидент и въпреки че все още всички бяха нащрек, вече не се налагаше бодигардовете да го придружават навсякъде и да го следват по петите.
Така че сега изпитваше нужда от глътка свеж въздух и малко усамотение. Преоблече се в спортен екип и слезе долу, където бяха оставени велосипедите. Триколката му беше струвала двуседмичното възнаграждение, но му носеше несравнимо с нищо усещане за безметежна волност и Алекс ни най-малко не съжаляваше за покупката си.
Нямаше слабост към бягането рано сутрин и на драго сърце си намираше оправдание да не направи задължителните няколко обиколки — беше преуморен или претрупан с работа… затова пък за нищо на света не би се отказал да направи едно кръгче с колелото, когато имаше тази възможност.
Яхна колелото, предвкусвайки удоволствието. Смяташе да продължи разходката — чувстваше се някак отпаднал и без тонус, имаше нужда да се пораздвижи. Не беше и кой знае колко гладен — може би щеше да пийне нещо, за да се поосвежи.