Престъпен експеримент
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Гарант-21
- ISBN: 954-800-960-9
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен експеримент». Краткое содержание книги:
И тогава започва кошмарът.
Зад плътно затворените врати на изследователските лаборатории в престижната болница „Уестлейк“ доктор Хайли, прочут акушер-гинеколог, работи върху нов проект за лечение на безплодие, който е спорен и потенциално опасен.
А след броени дни Кейти трябва да се върне там, за да се подложи на малка операция…
Като изтласка тази мисъл от съзнанието си, тя се изправи и вдигна химикалката. Ръкавът й се запретна и разкри превързаната й ръка. За нейно облекчение, той не й зададе никакъв въпрос.
— Докторе, както знаете, една пациентка — ваша и на доктор Хайли — Ванджи Луис, е починала в понеделник вечерта.
Тя забеляза, че веждите му леко се повдигнаха. Дали беше, защото бе очаквал тя да потвърди, че Ванджи се е самоубила?
— Докторе, вие сте видели Ванджи към осем часа същата вечер, нали така?
Той кимна.
— Приех я точно в осем часа.
— Колко време остана при вас?
— Около четиридесет минути. Обади се в понеделник следобед и поиска час. В понеделник обикновено работя до осем и всички часове бяха заети. Казах й го и й предложих да дойде във вторник сутринта.
— Тя как реагира?
— Разплака се по телефона. Беше много разстроена и, разбира се, аз й казах да дойде, но мога да я приема едва в осем.
— Защо беше толкова разстроена, докторе?
Той говореше бавно, като внимателно подбираше думите си.
— Скарала се със съпруга си. Беше убедена, че той не я обича и изобщо не иска бебето. Напрежението от бременността беше започнало да й се отразява зле чисто физически. Всъщност тя беше доста незряла… — единствено дете, невероятно разглезено и обграждано с изключително внимание. Физическият дискомфорт й беше противен, а предстоящото раждане беше започнало да я ужасява.
Неволно отмести поглед вдясно от бюрото си. Тя беше седяла на онзи стол в понеделник вечерта в дългия си сукман, който я обгръщаше до петите. Въпреки твърденията си, че иска бебето, Ванджи мразеше дрехите за бременни, беше й отвратително, че е загубила линията си. През последния месец се опитваше да скрие наедрялото си тяло и отеклия крак, като носеше дрехи, които стигаха до пода. Беше цяло чудо, че не се препъваше, както й се замотаваха около краката.
Кейти го изгледа с любопитство. Този човек беше нервен. Какъв съвет беше дал на Ванджи, та да се втурне навън, да се прибере вкъщи и да се самоубие? Или я бе пратил при убиец, ако подозрението на Ричард беше основателно? Скандалът. Крис Луис не беше признал, че двамата с Ванджи са се карали. Като се приведе бързо напред, Кейти попита:
— Докторе, аз разбирам, че искате да спазите поверителността на онова, което ви е споделила госпожа Луис, но става въпрос за официално разследване. Необходимо е да знаем всичко, което можете да ни кажете за разправията между Ванджи Луис и нейния съпруг.
Стори му се, че гласът на Кейти идва някъде отдалече. Представи си очите на Ванджи, пълни с ужас и вперени в него. С невероятно усилие изтласка образа й от мислите си и погледна Кейти.
— Госпожа Луис ми каза, че според нея съпругът й е влюбен в друга жена и че тя го обвинила в това. По думите й тя го предупредила, че разбере ли коя е, щяла да превърне живота й в ад. Беше ядосана, притеснена, отчаяна и уплашена.
— А вие какво й казахте?
— Обещах й, че непосредствено преди и по време на раждането ще й бъде предоставено всичко, което ще и помогне да се чувства добре. Казах й, че се надяваме да роди без усложнения бебето, за което винаги е мечтала, и че може би това ще бъде средството, което ще осигури повече време на брака й.
— Тя как реагира на думите ви?
— Започна да се успокоява. Но после аз реших, че се налага да я предупредя, че след раждането на бебето, ако отношенията между нея и съпруга й не се стабилизират, тя ще трябва да помисли за възможността да прекрати този брак.
— И после?
— Тя се разгневи. Закле се, че никога няма да позволи на съпруга си да я изостави, че и аз, като всички други, съм бил на негова страна. Стана и грабна палтото си.
— А вие какво направихте, докторе?
— Явно нямаше какво повече да направя. Казах й да се прибере, да се наспи добре и да ми се обади на другата сутрин. Осъзнах, че за нея е твърде рано да обсъжда очевидно безспорния факт, че капитан Луис иска развод.
— И тя си тръгна?
— Да. Беше оставила колата си в дъното на паркинга. Понякога ме молеше да я пускам през другата врата, която използвах само аз, за да излезе направо отзад. В понеделник вечерта изобщо не ме попита, а просто излезе от там.
— И повече не ви се обади?