Шифърът на Джеферсън

Очите му огледаха стаята и се спряха на лаптопа върху бюрото. Приближи се към него и измъкна захранващия кабел от контакта.

– Кой си ти? – прозвуча глас зад гърба му.

Нокс рязко се обърна. Под рамката на вратата на банята стоеше жена. Ниска, дребна, е права кестенява коса, облечена е джинси и пуловер. В дясната си ръка стискаше револвер.

– Скот ме изпрати да прибера компютъра.

– Това ли измисли? Или нямаше време да се подготвиш по-добре?

– По-скоро второто – промърмори Нокс и вдигна лаптопа.

– Къде е Скот?

– А ти това ли измисли?

– Не знам, Нокс. Но след като аз държа пистолета, не е зле да отговориш на въпроса ми.

Само това му липсваше. Още един проблем. Май доста му се събра за един ден. Но подозренията му се потвърдиха. Всичко беше капан. Той обаче беше принуден да рискува.

Жената влезе в хола, продължавайки да държи пистолета насочен в гърдите му. Свободната ѝ ръка изчезна в джоба на джинсите и се появи обратно с телефон. Натисна бутона за бързо набиране и обяви:

– Нашият пират се появи.

Положението ставаше все по-лошо. Дистанцията помежду им беше поне три метра – достатъчно голяма, за да реагира, без да бъде прострелян. Едва сега забеляза, че оръжието ѝ е снабдено със заглушител. Явно НРА не искаше да се вдига шум. От това би могъл да извлече някаква полза. Трябваше да направи нещо, и то бързо, тъй като нямаше представа колко далече е повиканата помощ. Жената захвърли телефона.

– Лаптопът – изсъска тя. – Сложи го на леглото.

Нокс кимна и направи крачка натам, после рязко се завъртя и запрати компютъра право в лицето ѝ. Тя отскочи встрани, но добре премереният му ритник успя да избие пистолета от ръката ѝ. Без да губи нито секунда, жената се нахвърли срещу него. Десният му юмрук потъна в лицето ѝ. Тялото ѝ отлетя назад и падна върху леглото. Зашеметена от удара, тя машинално вдигна ръка към окървавения си нос.