Шестимата месии

— Какво предвиждат правилата в подобна ситуация?

— Екипажът ще раздаде лампи и ще съпроводи всички пасажери, намиращи се на палубата, до техните каюти.

— И колко време може да отнеме това?

— Двайсет минути до половин час.

— Очаква се, че всички пътници ще останат в каютите, така ли?

— Да, докато не бъде възстановено подаването на електроенергия.

— Капитане… а знае ли някой, че сме тук долу? — попита Дойл.

— Първият ми помощник — отговори Хофнер. — И онзи, който е поел вахта на мостика.

— Да не би да са тръгнали за мен? — мрачно изказа подозрението си Лайънъл Стърн.

Миг преди да отговори, Дойл улови с периферното си зрение простодушното любопитство в ококорените очи на Пинкъс.

— Мистър Пинкъс, ще бъдете ли така добър да отидете в онзи ъгъл и да останете там за момент?

— Наистина ли? И защо?

— Защото искаме да разменим няколко думи на четири очи — обясни Дойл и му освети пътя с повдигане на фенера си.

Пинкъс примирено сви рамене и послушно се отправи по осветената пътека в далечния ъгъл, хвърляйки неспокоен поглед към празните ковчези.

— Да не искате да застана с лице към стената?

— Ако обичате.

— Ей, няма проблеми — каза Пинкъс, дари ги с фамилиарно махване с ръка и се подчини.

Дойл направи знак на останалите да се съберат в плътен кръг около него, скри фенера под палтото си и освети петте лица с призрачна светлина отдолу.

— Тези хора са готови на всичко, за да ви убият, мистър Стърн — каза той с едва доловим шепот. — Ако това ще им помогне да сложат ръка на „Книгата на Зохар“.

— Защо просто не им я дадем? — предложи Хофнер.

— Нямаме ни най-малка представа къде би могла да бъде…

— Тя е в каютата ми — намеси се Дойл.

Разнесоха се объркани възклицания.

— Господа, моля ви! — каза Дойл и хвърли лъч светлина към Пинкъс в мига, в който той извърна лице обратно към стената. — Ще имаме достатъчно време за обяснения, когато се озовем в малко по-друга компания, освен ако предпочитате да ги прочетете от първата страница на някой вестник.

— Напълно съм съгласен — обади се капитан Хофнер.

— След като са се убедили, че „Книгата на Зохар“ не е на мястото си в сандъка, нашите пътници без билет помислили, че тя все още е в каютата ви, мистър Стърн, откъдето вече са опитали да я вземат с цената на живота на мистър Селиг. Убеден съм, че сега, под прикритието на тъмнината, те отново ще атакуват каютата ви.

— Но защо сега? Точно тук, в центъра на океана? — недоумяваше Стърн.

— А не на един ден път от сушата, когато и шансовете им да избягат, без да бъдат разкрити, биха били много по-големи? — разшири въпроса му Дойл, явно готов да поясни веднага.