Белегът на Мегън
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Белегът на Мегън». Краткое содержание книги:
Брейдън Арнес, арогантна Лъвска порода, е изпратен да открие двете Породи, но открива Мегън. Двамата трябва да работят в екип, за да разкрият убийците и кой и защо иска смъртта на Мегън. Ще успее ли Мегън да запази връзката, зародила се между нея и Брейдън, да се изправи пред миналото си и да овладее способностите си?
Сега той беше прекалено спокоен, прекалено замислен.
— Ти подозираше ли това? — Мегън усети нарастването на напрежението вътре в себе си, когато съмнението пусна корени в съзнанието й.
— Естествено, че подозирах. — Очите му бяха присвити към нея, когато скръсти ръце на гърдите си. — Не предполагах колко е изтощително, но подозирах, че притежаваш дарбата. Наблюдавах те в онзи каньон, Мегън. Ти знаеше, че съществува заплаха, още преди Койотите да открият огън. Усети опасността и смъртта още преди да слезеш от Райдъра. Беше съвсем логично да се предположи, че е емпатично.
Младата жена примигна шокирано.
— И не каза нищо?
— Какво има за казване? — Породата сви небрежно рамене, очите му все още бяха присвити, а погледът — замислен. — Всички знаци бяха налице.
— Затова ли прекарахме деня, обикаляйки местопрестъплението? — Мегън запази гласа си тих, сдържайки яростта си. — Направи го преднамерено?
Веждите му се извиха предизвикателно.
— Разбира се. Ти имаш дарбата да намираш отговорите. Аз не.
Мегън пое дълбоко дъх.
— И сега какво?
— Сега ще се върнем — гласът му стана по-твърд. — Ще поработим върху щитовете ти, когато това приключи. Когато си в безопасност. Но сега имаш нужда от изострени сетива, за да останеш жива. Ще се върнем и ти ще поработиш по това да разбереш какво се е случило.
— Не — изръмжа тя яростно. Беше предадена. Той я използваше. — Проклета да бъда, ако го направя. Не мога да го разгадая, Брейдън. Мислиш ли, че не опитах?
— Точно това мисля — гласът му стана още по-суров. — Смятам, че толкова си свикнала да се криеш, че е станало автоматично. Че травмата от късната проява на дарбата и невъзможността да създадеш адекватна бариера срещу нея, е довело до едно безполезно ограничение. Болката, която изпитваш, емоциите и шока от силата на насилието връхлитат щита достатъчно, за да задържат истината отвън, като в същото време позволяват на болката да нарасне. Трябва да поработим и върху това.
Мегън се вторачи в него ужасено.
— Ти си сериозен.
— Разбира се, че съм сериозен. — Изражението му бе напълно уверено. — Не можеш да си позволиш да се криеш, Мегън. Тези дарби…
— Това е проклятие. Поне го наричай с истинското име — озъби се тя яростно. — Да пукна, ако се върна на мястото на убийството. Там няма нищо. Уморена съм.
— Ти дори не опита. Скри се. Без повече криене.
Изпълни я недоверие.
— Да ти го начукам! — изръмжа Мегън.
— Ще стигнем и до това — отговорът му я накара да се задъха, борейки се за контрол.
Ако имаше пистолет в ръката си, щеше да го застреля.
— Ти ме използва — нахвърли му се тя. С всяка секунда се вбесяваше още повече. — Пътуванията до местопрестъплението, леките, нежни докосвания, флиртуването. Ти ме използва. Нищо повече.
— Не се заблуждавай, сладурано — изсумтя Брейдън. Лека, подигравателна усмивка изви устните му, когато погледът му се плъзна по гърдите й, които се повдигаха и спадаха бързо. — Пенисът ми е толкова твърд и готов да ти докаже противното, че не бих те посъветвал да преминаваш тази тънка граница.
Ръмженето в гласа му я прониза и изпрати светкавица, която връхлетя нервните й окончания и накара клиторът й да се стегне. Възбудата и страстта запулсираха, нажежени до червено, опустошителни, и изгориха утробата й.
Соковете й потекоха, овлажнявайки интимните й устни, подготвяйки я за него, гневът и страстта сякаш се подхранваха взаимно, докато всяка клетка в тялото й и изключително чувствителното й съзнание започнаха да пращят.
— Нищо няма да ми показваш — извика Мегън дрезгаво, предателството прониза гърдите й, когато осъзна, че докато тя се бореше да оцелее, той бе решен да я унищожи, като я кара да преживее кошмарите, очакващи я в онова дере. — Стягай си веднага багажа и се разкарай от къщата ми! — Тя се изпъна рязко. — Бих предпочела да се изправя пред Койотите, отколкото да се справям с твоите лъжи.
— Моите лъжи? — Брейдън пристъпи по-близо, дебнейки я с наведена глава. Лъвската му грива се спускаше около дивите черти на лицето му, а златистите му очи блестяха предупредително. — Не съм казвал лъжи, Мегън. Не премълчах нищо. Питах те за истината в продължение на дни, а ти излъга.