![Светилата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/9/svetilata-bg-download.jpg)
Светилата [bg]
- Автор: Катън Елинор
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Лабиринт
- ISBN: 978-619-7055-19-1
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.
Девлин беше от хората, за които обикновено се казва, че сами са се издигнали, но тъй като това определение рядко се използва по адрес на свещенослужители, би следвало да поясним употребата му тук. Във всеки миг от настоящето той пребиваваше в неизменно мечтателно състояние и си представяше умиротворената личност, в която беше твърдо решен да се превърне някой ден. И богословието му следваше този модел: Девлин беше изпълнен с упование вярващ и на множеството си ученици описваше утопично бъдеще, непознаващо лишенията. В проповедите си лесно смесваше езика на поличбите с езика на мечтите, тъй като в ума му нямаше противоречие между действителността, която предпочиташе да си представя, и действителността, която всъщност виждаше около себе си. При друг нрав подобна склонност би могла да бъде определена като амбициозност, но представата на свещеника за самия него беше непробиваема, дори митична, а той отдавна беше решил, че не е амбициозен човек. Както може да се очаква, често проявяваше изблици на умишлено невежество и подминаваше по-жестоките истини за човешката природа, като предпочиташе тези, които могат да бъдат романтично разкрасени чрез приумиците на въображението. В това отношение беше истински майстор. Беше отличен разказвач и точно това го правеше добър свещеник. Вярата му, подобна на представата му за самия него, беше непокътната и непоклатима, едва ли не пророческа в силата си и тези качества, както вече беше отбелязал Балфор, му придаваха малко самодоволен вид.
В единайсет вечерта на четиринайсети януари — вечерта, в която Алистър Лодърбак пристигна в Хокитика — Кауъл Девлин седеше с кръстосани крака на пода в затвора и разговаряше с паството си за свети Павел. По залез беше заваляло и свещеникът беше решил да остане до късно с надеждата, че пороят ще спре — той беше отскоро в Хокитика и все още не познаваше магарешкия инат на времето по западното крайбрежие. Тъмничарят работеше в кабинета си, съпругата му си беше легнала. Повечето затворници бяха будни. Бяха изслушали проповедта възпитано и с неподправен интерес и сега, подтиквани от капелана, споделяха своите възгледи и философии по въпроса.
Девлин тъкмо се чудеше дали не е време да си тръгне, колкото и да не му се излизаше в дъжда, когато от двора се чу вик и на вратата се потропа. Шумът накара тъмничаря да изскочи от кабинета си с бяла шапчица на главата и с пушка в ръка — комично съчетание, което обаче не будеше смях. Свещеникът също се надигна и го последва към вратата. Двамата надникнаха навън и в бледата светлина на фенера на тъмничаря видяха дежурния пристав Елис Дрейк. Той носеше на ръце някаква жена.
Шепард отвори широко вратата и го подкани да влезе. Дрейк беше мазен тип с дрезгав глас и неособено развит ум, щом чуеше името му, човек се сещаше не за прочутия морски герой, а за домашната птица, на която той доста приличаше2. Дежурният внесе жертвата си по най-простия метод — метна я на рамо като чувал с картофи — и без да се церемони, я хвърли на пода. След това хрипливо докладва, че уличницата е извършила престъпление или срещу добрите нрави, или срещу Бога, била намерена в състояние на пълна безжизненост и не можело да се определи дали става дума за опиянение, или за опит за самоубийство, но лично той смятал (тук Дрейк вдигна ръка към шапката си), че няколко часа в затвора щели да спомогнат за изясняване на въпроса. Подритна отпуснатото тяло с върха на ботуша, сякаш за да подчертае правдивостта на думите си, и добави, че най-вероятно престъплението е извършено чрез злоупотреба с опиум. Уличницата била роб на опиата и често била виждана на обществени места под негово въздействие.
Тъмничарят Шепард беше свел поглед към Анна Уедърел и безмълвно наблюдаваше как пръстите ѝ шават конвулсивно, сякаш искат да стиснат нещо. Девлин не желаеше да нарушава правилата на чинопочитанието и затова чакаше решението му, макар да му се искаше да коленичи и да провери дали тялото на жената не носи белези от наранявания: мисълта за самоубийство му тежеше и го изпълваше с печал, тъй като той смяташе това деяние за най-тежкото посегателство срещу душата. Тримата се взираха в блудницата и за миг никой не се обади. След това Дрейк доверително сподели, че ако трябвало да посочи ясно обвинението, според него жената била извършила по-тежкото престъпление, но по-добре било тъмничарят да я изчака да се свести и да я разпита.
2
Игра на думи, drake (англ.) означава паток. — Б.пр.