Саблено море
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547613171
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Саблено море». Краткое содержание книги:
А през това време Уолфгар плава с капитан Дюдермонт и на свой ред търси откраднатия Щитозъб, който е в ръцете на злия пират Шийла Крий. Само че и тя не чака просто да бъде хваната, а има други планове… Дризт, Кати-Бри, Риджис, Бруенор и Уолфгар — приятелите от Сребърните зали се събират за първи път от дълго време в едно приключение, което ще ви остави без дъх.
— Войникът спомена, че бихте могли да ни помогнете да открием приятеля, когото търсим — рече Дризт. — Името му е Уолфгар. Едър северняк, със светла кожа и руса коса. Имаме причини да вярваме, че…
Елфът спря по средата на изречението, видял сянката, която пробяга по лицето на Бардун, както и навъсеното изражение на Каланан.
— Ако сте негови приятели, по-добре изобщо да не се вясвате насам — презрително изпръхтя Каланан.
Бардун се съвзе от моментната си изненада и седна зад писалището.
— Наистина го познаваме — потвърди той. — Даже прекалено добре.
И като даде знак на Дризт и Кати-Бри да се разположат удобно, той им разказа всичко за неприятностите на Уолфгар с лусканските власти, за това как е бил обвинен и осъден за опит за убийство на капитан Дюдермонт (Кати-Бри не можа да сдържи възмутеното си „Глупости!“) и как бил на косъм от позорната смърт върху Карнавала на затворниците, когато бил помилван лично от Дюдермонт.
— Крайно неразумно от страна на добрия капитан — обади се Каланан. — Именно това му докара неприятности в Лускан. Ние не обичаме, когато някой престъпник си тръгне безнаказано от Карнавала.
— Отлично знам какво обичате — рече Дризт по-рязко, отколкото възнамеряваше.
Той таеше силна неприязън към жестокия Карнавал на затворниците, а и трудно можеше да каже нещо добро за лусканските магистрати. Докато бяха на „Морски дух“, двамата с Кати-Бри винаги молеха капитана да отведат заловените пирати в Града на бездънните води вместо в Лускан и Дюдермонт, който също хранеше лоши чувства към кръвожадния карнавал, обикновено се съгласяваше, дори Лускан да им беше по-близо.
Усетил суровия си тон, Дризт се обърна към очевидно по-човечния Бардун и добави:
— Поне някои от вас.
— Говориш открито — рече Бардун — и това е достойно за уважение, дори и да не съм напълно съгласен. Капитан Дюдермонт спаси приятеля ви от смърт, но не и от изгнание. Уолфгар и дребният му приятел бяха прокудени от Лускан, макар мълвата да твърди, че Морик Разбойника се бил завърнал.
— И, както личи, разполага с достатъчно влияние, за да получим заповед да не го закачаме! — допълни Каланан, без да прикрива негодуванието си.
— Морик Разбойника? — повтори Кати-Бри.
— Дребен уличен престъпник — обясни Бардун и махна пренебрежително с ръка.
— И е пътувал заедно с Уолфгар?
— Бяха приятели, да. Осъдиха ги заради покушението срещу Дюдермонт заедно с двамина пирати, които обаче не бяха помилвани.
Жестоката усмивка, разкривила устните на Каланан при тези думи, не убягна от вниманието на елфа — поредното потвърждение за свирепата бруталност на карнавала.
Дризт и Кати-Бри отново се спогледаха.
— Къде можем да открием този Морик? — решително попита младата жена.
— В някоя канавка — отвърна Каланан. — Или в градската клоака.
— Опитайте на Улицата на полумесеца — предложи Бардун. — Говори се, че често се навъртал там, особено в една кръчма, наречена „Кривата сабя“.
Дризт, който и преди беше чувал това име, кимна. Беше ходил в пивницата — не докато плаваше с „Морски дух“, а много преди това, когато двамата с Уолфгар минаха през Лускан, на път към Митрал Хол. Двамата се бяха отбили в заведението, където заради Уолфгар се развихри страхотен побой.
— Точно там вашият приятел се сдоби с немалка слава — подигравателно подметна Каланан.
Дризт и Кати-Бри кимнаха.
— Благодарим ви за информацията — рече елфът. — Сигурен съм, че ще успеем да открием приятеля си.
И като се поклони, той тръгна към вратата, но беше спрян на прага от гласа на Бардун:
— Ако наистина намерите Уолфгар в Лускан, сторете му добрината да го отведете далеч оттук. Далеч от града ни и далеч от онзи плъх, Морик.
Дризт кимна и излезе от стаята. Двамата с Кати-Бри си наеха стаи в прилична странноприемница, разположена в един от хубавите квартали на Лускан, и излязоха да се разходят, припомняйки си предишното си идване насам. Времето беше хубаво, слънцето огряваше листата на дърветата, които вече бяха започнали да надяват есенните си премени, и градът изглеждаше наистина красив. Докато крачеха един до друг, наслаждавайки се на заобикалящите ги гледки и приятното време, двамата приятели дори не забелязваха, че мнозина ги зяпат с отворени уста, ахкат учудено, а няколко деца дори се разбягаха при вида на мрачния елф.