Вестители

Романова ме погледна изпитателно и присви замислено очите си.

— Какво точно видя?

— Видях тази зала. Бях тук — някои от вестителите отново ахнаха.

— Видяла си този момент? Как стоиш тук пред нас? — предположи тя, а аз поклатих глава.

— Не. Беше друг момент. Мисля, че беше доста по-напред в бъдещето. Бях тук, залата беше напълно празна, но изглеждаше по същия начин.

— Имаше ли някого с теб? — попита Романова.

— Игор беше с мен. Можех да почувствам какво изпитвам, тоест какво изпитваше Ксения от бъдещето. Прочетох мислите ѝ.

Игор ме погледна с открит интерес, но внимаваше да не привлече вниманието на останалите. Имаше вид сякаш умираше да узнае какво съм разбрала тогава, какво е почувствала другата Ксения.

— Можеш ли да ни опишеш какво усети в онзи момент, какво видя? — намеси се Егоров.

Не знаех защо, но не исках да споделя с тях какво съм почувствала. Не исках да разбират за връзката, която усетих между мен и Игор. Имаше нещо в погледите им и в този на Игор, което ме караше да държа устата си затворена.

— Нищо конкретно. Бях уморена, отчаяна. Мисля, че тогава се криех от вампирите и се страхувах да не ме хванат — смотолевих набързо. — Точно това казах и на Игор във видението си — че съм уморена да водя битки.

— Разкажи ни за последното видение — извиси се гласът на Романова над настаналата шумотевица, която думите ми предизвикаха. — Беше ли по-различно?

— Ако позволите да се намеся, Наталия Романова — започна Игор, — аз по-добре бих ви казал какво изпита Ксения в последното си видение.

Наталия вдигна въпросително вежди в очакване. Обърна се към Игор, а той ме погледна извинително. Всички затаиха дъх.

— Ксения преживя смъртта на пророчицата Вера Крамаренко — изрече той.

След няколко дълги мига на гробовна тишина, залата избухна във възгласи. Долових изумление, дори възмущение. Внушителният глас на Егоров се извиси над всички с изненадваща сила:

— Това е невъзможно! Никой млад вестител не може да изживее смъртта на свой брат или сестра! Светотатство е да се изрича подобно нещо за нашата пророчица! — разгневеният му вик изплющя в залата като камшик.

Никой не отвори уста. Напрежението беше толкова осезаемо, че бях спряла да дишам. Игор гледаше спокойно към стария вестител и не се поддаде на обвинителния му поглед. Наталия Романова се прокашля и се намеси:

— Защо би твърдял подобно нещо, Алешкин? — изпитателният ѝ поглед ме накара да се свия.

Какво се случваше? Каква беше тази пророчица и защо Игор твърдеше, че съм изживяла нейната смърт? Израженията на вестителите се бяха вкаменили. В очите на някои съзрях тъга и болка. В същия миг отново видях лицето на старицата и една издайническа сълза се търкулна по бузата ми. Побързах да я изтрия, преди някой да ме беше видял.

— Ксения изживя смъртта на вестител в точния момент, когато Вера Крамаренко е била убита. Всички знаем вече какво се е случило, но Ксения го видя. Всяка подробност от разказа ѝ съвпада с фактите.

— Вярно ли е това, Петрова? — запита ме Николаевич през зъби.