Кралска стража
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–28–0076–7
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кралска стража». Краткое содержание книги:
Колосалният сблъсък на световете ще ви остави без дъх…
Странстванията на Торгилс го отвеждат в Константинопол — златния град на Юга, сърцето на древния свят. Привлечен от обещанието за слава, героят се присъединява към кралската стража и участва в битката за спасяване на Сицилия от ръцете на сарацините. Носталгията обаче ще отведе Торгилс обратно в Швеция, където той е призован под знамената на последната битка на викингите. През септември 1066 година северната флотилия се отправя към бреговете на Англия и войната започва. Пророческият сън на Торгилс ще предупреди воините за клопката, която ги очаква край Стамбфорд Бридж, но няма да спре предизвестената гибел на една цивилизация…
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на известния историк и пътешественик Тим Северин. Той е носител на наградите «Томас Кук», «Книги за моретата», «Кристофър» и на медала за литература на Academie de Marine.
— Забележи как тези свредели са леко наклонени нагоре. Това подобрява крайния резултат — каза той, докато ми показваше съоръжение, подобно на много устойчива дървена барака на колела. Вътре имаше различни зъбци и макари, свързани с инструмент, какъвто корабните майстори използват да пробиват дупки, само че много по-голям. — Избутваш бараката до основата на крепостната стена. Покривът пази от камъните и другите неприятни неща, с които могат да те замерят защитниците. Със свредела отваряш дупки в стената, които после запълваш с възпламеним материал и подпалваш. Можеш да накараш камъка да се напука, като залееш с нещо студено горещата скала — най-добре става с урина, ако пробиеш много дупки и съответно направиш достатъчно пукнатини, стената рано или късно ще се срути.
— Няма ли да бъде по-безопасно и просто да прокопаеш тунел под основите на стената? — попитах аз.
Никифорус кимна.
— Трдат беше прав. Трябвало е да станеш инженер. Да, ако техниците имахме мото, то щеше да е „Копай, слагай подпори и изгаряй“. Изкопаваш тунел под стената, слагаш дървени подпори, после преди да се изтеглиш, ги подпалваш и чакаш стената да се срути. Бедата е, че прокопаването на тунел отнема време, а често врагът прокопава други тунели, залага клопки на твоите копачи и ги убива като плъхове в капан.
— Затова ли предпочитате обсадните кули? Видях върха на една от кораба. И чух бойните тръби.
Никифорус поклати глава.
— Онова беше прах в очите. Точно тази кула е паянтова и е само за фасон. В началото на една обсада е добре да вдигнеш колкото се може по-голяма суматоха. Създай впечатлението, че разполагаш с много повече войници, прави фалшиви атаки и не позволявай на врага да си поеме въздух. Така ще обезсърчиш защитниците и по-важното, ще видиш как откликват на всяко фалшиво нападение, колко добре са организирани, кои са силните страни в защитата им и къде са пропуските.
След това ме отведе да видя истинската обсадна кула, която строеше. Вече беше масивна, а накрая, както обясни той, щяла да стане по-висока от крепостната стена и когато се спусне подвижния мост на горното ниво, да предостави нещо като платформа, по която ударните войски да се втурнат право към батареите.
— Точно работа за твоите варанги и секирите им — добави с усмивка, — но ми трябват още няколко седмици да я довърша. Както виждаш, досега сме положили само скелето. Предстои да инсталираме междинния под, където смятам да поставя отряд огнехвъргачи, а външната страна ще трябва да се облицова с пресни волски кожи. Сарацините са прочути с контраатаките си и предполагам, че когато приближим стената, ще се опитат да подпалят кулата с пламтяща смола или масло. Проектирал съм система от тръби и канали, така че ако някоя част от кулата пламне мъжете, разположени на върха с ведра вода да могат да изгасят пламъците.
— Кулата няма ли да стане много тежка? — попитах аз.
— Да, това винаги е проблем — призна Никифорус. — Но с помощта на лостове и достатъчно хора ще трябва да можем бавно да я изтикаме напред. Основното ми притеснение е, че сарацините вече са подготвили терена така, че кулата да се преобърне, преди да стигне до стената.
Бяхме се изкачили по няколко строителни стълби и сега се крепяхме несигурно на най-високата носеща греда.
— Виждаш ли там? — посочи Никифорус. — Онзи гладък, равен подстъп към крепостната стена? Струва ми се идеалното място за кулата. Но имам подозрения. Твърде е примамливо. Мисля, че там защитата е заровила големи грънци. Почвата е достатъчно солидна да издържи пешаци и кавалерия, но ако над нея мине кулата, амфорите ще се строшат и пръстта ще хлътне. Кулата ще се наклони, преобърне и освен жертвите, ще изгубиш и седмици труд.
Но сарацините не изчакаха да се задейства капана им, ако такъв наистина имаше. Още докато с Никифорус стояхме на полупостроената кула, обявиха с тръба тревога. Един зорък часови бе забелязал, че бронзовите врати на Сиракуза се открехват и пропускат група сиракузки конници. Бяха най-малко четирийсет. Сигурно се надяваха да хванат императорските войски неподготвени и почти успяха.
От тагмата се разнесоха още и все по-настойчиви призиви от тръбите. Чухме под нас да се носят викове и заповеди, и към основата на кулата тичешком пристигна полк тежки пехотинци, менулатос, войници с дъги пики, създадени специално да отблъскват кавалерийска атака. Строиха се край основата на кулата — вече беше ясно, че тя е целта на сарацините — и снижиха пики в защитна ограда.