Най-добре да си остане тайна
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Най-добре да си остане тайна». Краткое содержание книги:
В първия ден на изслушванията, когато часовникът зад съдийското кресло започна да отброява десет, съдия Камерон се появи в залата. Всички присъстващи последваха примера на двамата адвокати, станаха и се поклониха. След като отвърна на поздрава им, съдията се настани на кожения стол с висока облегалка, поставен пред кралския герб, оправи перуката си, отвори дебелото червено дело пред себе си, отпи глътка вода и се обърна към двете страни.
— Дами и господа. Натоварен съм със задачата да изслушам аргументите, представени от двамата главни адвокати, да преценя показанията на свидетелите и да определя точките от закона, които имат отношение към този случай. Първо ще попитам адвокатите на страните дали не са стигнали до някакво извънсъдебно споразумение.
Сър Кътбърт бавно се надигна от мястото си и подръпна реверите на дългата си черна роба, преди да отговори.
— От името на двете страни трябва да кажа, че за съжаление, това се оказа невъзможно, милорд.
— В такъв случай да продължим с встъпителната ви реч, сър Кътбърт.
— Както ви е угодно, Ваша Чест. Аз представлявам ищеца сър Джайлс Барингтън. Случаят, милорд, засяга валидността на едно завещание и дали покойната лейди Барингтън е била достатъчно с ума си, за да сложи подписа си под един дълъг и сложен документ с огромни последици, при това само часове преди смъртта си. Смятам, милорд, че тази крехка и изнемощяла жена не е била в положение да вземе обмислено решение, което ще повлияе на бъдещето на толкова много хора. Ще докажа също, че около дванайсет месеца преди смъртта си, когато е била в цветущо здраве и е имала предостатъчно време да обмисли действията си, лейди Барингтън е направила друго завещание. И за тази цел, милорд, бих искал да призова първия си свидетел, мистър Майкъл Пим.
Висок, елегантно облечен мъж с посребрена коса влезе в залата. Още преди да застане на банката на свидетелите той успя да създаде благоприятното впечатление, което целеше сър Кътбърт. След като свидетелят положи клетва, адвокатът му се усмихна топло.
— Мистър Пим, бихте ли казали името и професията си за протокола?
— Казвам се Майкъл Пим и съм главен хирург в болница „Гай“ в Лондон.
— Откога сте на този пост?
— От шестнайсет години.
— Значи сте човек с много богат опит във вашата област. Всъщност би могло да се каже…
— Приемам, че мистър Пим е експерт, сър Кътбърт. Карайте по същество — прекъсна го съдията.
— Мистър Пим — бързо се окопити сър Кътбърт, — като човек със значителен опит, бихте ли казали на съда през какво минава един пациент през последната седмица от живота си, когато страда от такова болезнено и изтощително заболяване като рака?
— Разбира се, всичко варира, но огромното мнозинство пациенти прекарват дълго време в безсъзнание или полусъзнание. В кратките моменти, когато идват на себе си, те често съзнават, че животът ги напуска, но като цяло могат да изгубят всякаква представа за реалността.
— Според вас възможно ли е пациент в подобно състояние на ума да вземе важно решение по сложен юридически въпрос като подписването на завещание?
— Не, не мисля — отвърна Пим. — Всеки път, когато искам подписването на медицинско съгласие в подобни ситуации, се старая това да бъде направено известно време преди пациентът да е стигнал до това състояние.
— Нямам повече въпроси, милорд — каза сър Кътбърт и седна на мястото си.
— Мистър Пим — каза съдията, като се наведе напред, — твърдите ли, че това правило няма изключения?
— Изключенията потвърждават правилото, милорд.
— Точно така — отвърна съдията и се обърна към мистър Тод. — Имате ли въпроси към свидетеля?
— Разбира се, милорд — каза мистър Тод и стана от мястото си. — Мистър Пим, случвало ли ви се е да се срещате с лейди Барингтън, било то светски или професионално?
— Не, но…
— Значи не сте имали възможност да се запознаете с историята на заболяването й?
— Разбира се, че не. Тя не беше моя пациентка, така че подобно нещо би било нарушение на правилника на Съвета на медиците.
— Значи никога не сте се срещали с лейди Барингтън и не сте запознат със случая й?
— Не, сър.
— Тогава възможно ли е, мистър Пим, тя да е била едно от изключенията, които потвърждават правилото?
— Възможно е, но е много малко вероятно.
— Нямам повече въпроси, милорд.
Сър Кътбърт се усмихна.