Наследството на Арн
- Автор: Гийу Ян
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК Персей
- ISBN: 978-954-8308-26-7
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Наследството на Арн». Краткое содержание книги:
След това говори с двамата майстори на килими, Айбар и Булент, които бяха най-възрастни сред езичниците. Разбраха се да махнат килимите от пода, защото това угощение трябваше да се състои на маса с дълги пейки, а не върху меки възглавници на килимите. Тя се вгледа в тях проницателно, защото си мислеше дали двамата няма твърде бързо и услужливо да приемат внимателно отправената от нея молба. Само че не видя никакви раболепно превити робски гърбове, а между другото, двамата никога не бяха били роби. Освен това Алде бе обичана и от друговерците. Говореше езика им наистина добре, поне според това, което Сесилия смяташе, че е разбрала.
Къщата се преобрази удивително след като внесоха маси, пейки и почетни столове. Лъскавите медни лампи, натежали от тавана, както и гоблените с тайни сарацински писания в злато по стените, все още придаваха сарацински вид на залата; така и ухаеше. Пейките, масите и голите подове обаче имаха по-суров вид. Сесилия Роса бе определила почетният стол да стои пред огнището в най-далечния край на залата, а масата и пейките да бъдат поставени по дължина на стаята, не напречно. По този начин можеше да нареди всички воини на двете крайни маси, за да имат свободно пространство като хукнат навън да пикаят или да повръщат. Между бойците щяха да седят християните и по-скромните хора от Форшвик, а езичниците — от вътрешната страна, за да бъдат добре изолирани от неща, които намираха за неблагочестиви.
Празникът вървеше страхотно и не само през първите часове. Сякаш завръщането на Алде радваше всички еднакво, а и жителите на Форшвик се бяха обединили и сближили повече от всякога в тази зала. Никой не се намръщи заради нечие чуждо мнение за дадено месо или определена напитка — свинското и бирата носеха на крайните маси, водата и агнешкото — на средните, а сарацините се веселяха също колкото и християните, нищо че бяха трезвени. За изненада на всички се оказа, че няколко от сарацинските младежи бяха усвоили специфичното певческо изкуство на родината си, както и умението да свирят на струнния инструмент, наречен aoud.
Сесилия Роса седеше на почетното място с Гюре от лявата си страна и Биргер вляво от него. Така беше правилно — Гюре беше доведен брат на Арн Магнусон, роден след като баща му Магнус бе спал с робинята Суом. Самият Арн го бе приел в рода след преговори на тинга и положена клетва. Това, че от дясната страна на Сесилия Роса седеше Алде, също бе очаквано от всички, поне тези, които следваха християнските обичаи.
Изненадваше само решението на Сесилия Роса да сложи до дъщеря си рицаря Сигурд, който я бе съпроводил до Форшвик, придружен само от четирима мъже.
Сесилия Роса искаше да знае дали е била права в предположението си и още в началото на вечерта, преди виното да е оказало влиянието си, разбра, че не е сбъркала. Алде и рицарят Сигурд имаха очи и уши само един за друг и никак не изглеждаше да им липсват думи или смях; следователно беше крайно време да отиде при краля и да уреди това, което трябваше да се уреди с имотите за рицаря Сигурд. Размишлявайки как замъкът Гум би могъл да попадне под управлението му, Сесилия Роса за момент съвсем се отплесна. Скоро обаче се отърси от тези мисли и насочи вниманието си към хората от Форшвик, които се канеха да пият за нейно здраве, тъй като целта беше умело да се редуват виното в зелени форшвикски стъклени чаши и водата, която сервираха от запотени сарацински медни кани, в същия тип чаши.
Биргер изобщо не изглеждаше доволен и това стана причина за едно леко раздразнение, което се засили с течение на вечерта и ранната нощ. От време на време опитваше да се наведе напред и да извика нещо на Алде, но не беше толкова лесно. Малкото хора на почетните места седяха далеч един от друг, но повече му пречеше това, че Алде рядко забелязваше опитите му, защото имаше очи и уши само за рицаря Сигурд. Накрая Биргер помръкна и помоли за разрешение да слезе долу в залата заедно с няколко свои другари. Облекчена, Сесилия Роса веднага се съгласи.
След полунощ Гюре започна да обикаля из залата, за да вдига онези, които се канеха да повръщат, или в най-лошия случай, вече го бяха направили. По това време повечето форшвикски пекари, готвачи, ловци и ковашки чираци вече бяха отишли да си потърсят постеля за през нощта. Те първи започваха работа сутрин и най-вече на тях се налагаше да се грижат за съня си.
От воините обаче никой още не си беше тръгнал доброволно. Вече рецитираха, пееха и ревяха от смях заради неща, които никой друг в залата не чуваше, и може би така беше най-добре.