Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Покорителят на Бейлова крепост. — Тя изплези език и отправи една звучна пръдня с устни към лицето му.
— Силни мъже има много, мъдрите са малко. Той не ни видя, нали?
— Само ако се вмъкнеш в една от тези риби ще си сигурен.
— Толкова си забавна, почти колкото си мислиш. — Кол побутна настрани с показалец една от рибите и надникна. — Май по-добре да тръгваш вече.
— Винаги намираш причина да претупаш раздялата, нали? Млади и влюбени. Нищо общо с това как го изкарват песните. — Тя го сграбчи за яката, придърпа го към себе си, лепна една бърза целувка на устата му и го остави замръзнал на място, с притворени очи и изпъчил устни. Когато отвори очи, Кол с разочарование видя, че тя се отдалечава. Изненада се от жегналата го гузна съвест и копнеж да протака още малко раздялата.
— До след седмица-две, тогава!
— Ако си по-голям късметлия, отколкото заслужаваш! — подвикна тя през рамо, без да извърне поглед назад.
Кол пъхна небрежно палци в колана си и закрачи през тълпата. Мина покрай една каруца, натоварена с агнешки кожи. Отнякъде се чуваше монотонното бръщолевене на стария Бриньолф Молитвоплетеца, който благославяше пътуването.
Една тежка ръка се отпусна на рамото му и той закова на място.
— Да поговорим за малко?
За такъв едър мъж, Бранд се промъкваше доста незабелязано зад гърба ти. Кол отправи бърза молитва за милост към Тя-която-съди, знаейки добре, че не я заслужава.
— С мен ли? За какво?
— Принцът на Калийв.
— А! — Това, че предпочете човек, известен с увлечението си по дране на живи хора, за тема на разговор, говореше само по себе си. — За него!
— Варослаф е човек, с когото по-добре да не се заяждаш — каза Бранд, — а Трън има навика да се заяжда именно с такива хора.
— Вярно, но от друга страна, тя също не е жена, с която е препоръчително да се заяждаш.
Бранд прикова очи в тези на Кол:
— И ето ти рецептата за подобаващо кръвопролитие.
Кол се покашля.
— Разбирам накъде биеш.
— Дръж я настрани от неприятности.
— Тя не е от хората, които можеш лесно да държиш настрани от каквото и да било, особено неприятностите.
— Вярвай ми, не ми казваш нищо ново. Тогава просто я направлявай встрани от тях.
Направляването на кораб в бурно море изглеждаше по-лека работа, но Кол нямаше друг избор освен да въздъхне тежко:
— Ще направя всичко възможно.
— Ти също стой настрана от неприятности.
Кол се нахили до уши:
— В това ме бива. — Той погледна обнадежден към ръката на Бранд на рамото си, тежка и мускулеста, белязана ръка. Но тя не помръдна.
— Не съм най-умният човек в Торлби, Кол, знам това. Но за колко тъп всъщност ме мислиш?
Кол изкриви като от болка лице, така силно, че едното му око се затвори. Погледна Бранд едва-едва през другото.
— Само не по носа, още не се е оправил от срещата с челото на беловласото копеле.
— Няма да те удрям, Кол. Рин сама прави изборите в живота си. И с теб, мисля, направи добър избор.
— Така ли мислиш?
Бранд го изгледа спокойно:
— Само дето ще трябва да дадеш пасторска клетва и да се откажеш от семейство.
— А. Клетвата. — Как небрежно го каза, все едно не му беше минало през ум дори за клетвата. Все едно не прекарваше часове в повтаряне наум, в репетиране на това как точно ще каже думите, в мечти за това какво ще прави след това, за височайшите особи, които ще посрещат с одобрително кимане мъдрите му слова, за решенията, които ще взима за всеобщото благо и по-малко зло…
— Да, клетвата — каза Бранд. — Струва ми се, Кол, че си объркан между отец Ярви и Рин.
— Вярвай ми, не ми казваш нищо ново — смотолеви Кол. — Молех се на Той-който-направлява-стрелата да ми покаже верния път.
— Но от него няма отговор, а?
— Отец Ярви казва, че боговете помагат на онзи, който сам решава проблемите си. — Кол са оживи. — Маже би ти имаш отговор за мен, а?
— Само този, до който сам си стигнал.
— Аа.
— Избери, него или нея.
— Аа. Този не ми допада много.
— Да, но вече си мъж, Кол. Не можеш да чакаш от друг да сложи в ред нещата.
— Мъж съм. — Кол увеси рамене. — Кога точно стана това?
— Просто става.
— Ще ми се да знаех какво означава това да си мъж.
— Предполагам, различно нещо за всеки. Боговете са ми свидетели, не съм мъдрец, но знам едно, и то е, че в живота не всичко е съвършено. — Той погледна към Трън, която тъкмо бе завряла заплашително юмрук в лицето на един от воините на кралицата. — Смърт чака всички ни. Нищо не е вечно. Тайната е да постигаш най-доброто с това, което животът изпречва на пътя ти. А човек, който не е доволен от това, което има, е, най-вероятно няма да е доволен и от това, което няма.