Кукла на верига
- Автор: Маклин Алистер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Герасим Величков
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Кукла на верига». Краткое содержание книги:
В стила на най-достопочтените традиции „Балинова“ представляваше малко, задушно и задимено помещение, изпълнено с някаква неопределена миризма, основната съставка на която сякаш бе изгоряла гума, навярно с цел да предизвика у клиентите подходящата нагласа за максимално възприемане на предлаганите им забавления, ала всъщност ефектът бе парализа на обонянието в разстояние на секунди. Дори без съдействието на стелещите се облаци дим помещението бе умишлено слабо осветено — сноп ярка светлина падаше само върху сцената, което отново според класическите изисквания на тоя род заведения не бе никаква сцена, а просто малък кръгъл дансинг, сложен в центъра на салона.
Публиката бе почти изцяло съставена от представители на мъжкия пол на всякаква възраст — като се почне от ококорени хлапаци, та до жизнени старчоци с лъснал поглед, чиято острота на зрението, изглежда, бе останала незасегната от годините. Всички присъствуващи бяха добре облечени и нищо чудно, защото изисканите амстердамски нощни клубове — тия, които все още успяват предано да задоволяват изтънчения вкус на преситените ценители на някои пластични изкуства — не са за хора, стигнали дотам да получават помощ за безработни. С две думи, тук не бе никак евтино — „Балинова“ бе един от малкото нощни клубове в Амстердам, където се плаща вход. Между публиката имаше и няколко жени. За моя ни най-малка изненада Меги и Белинда седяха на една маса в близост до вратата с някакви противни на цвят питиета пред себе си. И двете изглеждаха равнодушни към събитията на дансинга, като безспорно Меги бе по-индеферентната.
За момента моята маскировка се оказа напълно ненужна. Никой не ме погледна, когато влязох, пък и съвършено ясно бе, че никой няма такива намерения, което бе обяснимо, предполагам, при тия обстоятелства — очите на всички щяха да изскочат от стремеж да не пропуснат нищо от естетическите нюанси и символиката на оригиналния и подтикващ към размисъл балет, разиграл се пред екзалтираните им погледи, в който под акомпанимента на нестройното дрънчене и астматично хъхрене на един кошмарен оркестър някаква добре сложена млада красавица, седнала в пенлива вана, искаше да достигне хавлията си, оставена хитро на около два метра от нея. Въздухът бе наелектризиран с очакване, докато публиката се мъчеше да си представи ограничените възможности за изход, предоставени на злополучното момиче. Седнах на свободното място до Белинда и й се усмихнах с усмивка, която на фона на новия ми тен сигурно е била ослепителна. Белинда моментално се отдръпна с петнайсетина сантиметра и вирна носа си с пет.
— Хайде сега, фасони — казах аз. Тозчас и двете се втренчиха в мен. Кимнах към сцената. — Защо една от вас не иде да й помогне?
Настъпи дълга пауза, после Меги страшно сдържано попита:
— Какво е станало с лицето ти?
— Маскиран съм. Говори по-тихо.
— Но… та аз телефонирах в хотела къде сме едва преди две-три минути — намеси се Белинда.
— Не е необходимо чак да шептиш. Полковник де Грааф ме насочи тук. Направо тук дойде, нали?
Кимнаха.
— И не е излизала?
— Поне през предната врата не е — отвърна Меги.
— Постарахте ли се да запомните лицата на монахините, като излизаха от църквата? Нали така ви поръчах.
— Постарахме се — отговори Меги.
— Забелязахте ли нещо особено, нещо подозрително или необикновено в тях?
— Не, нищо. Освен — добави бодро Белинда — че монахините в Амстердам, изглежда, са много красиви.
— Меги вече ми каза за това. Нещо друго? Спогледаха се колебливо, после Меги каза:
— Странното е, че май видяхме много повече хора да влизат в църквата, отколкото да излизат.
— В сравнение с тия, които излязоха, в църквата имаше много повече хора — додаде Белинда. — Нали бях вътре, сам знаеш…
— Знам — отвърнах търпеливо. — Какво разбираш под „много“?
— Е — защити се Белинда, — доста.
— А! Значи, слязохме на доста. Положително сте проверили, че църквата е празна, нали?
— Ти ни каза да проследим Астрид Лемей. — Сега бе ред на Меги да се отбранява. — Нямаше как да изчакаме.