В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
— Не проумявам как си успял да убедиш Джорджи да се съгласи на тази лудост – поде баща й, – но отлично зная защо. Искаш да се издигнеш отново на неин гръб, възползвайки се от популярността й точно както някога. Искаш да я използваш, за да възродиш жалката си кариера.
Баща й не знаеше за парите, затова грешеше, което му се случваше много рядко.
— Не говори така! – Налагаше се поне да се престори, че защитава Брам. – Именно заради това не ти се обадих. Знаех, че ще се разстроиш.
— Да се разстроя? – Баща й никога не повишаваше глас, което правеше презрението му още по-болезнено. – Да не би съзнателно да се опитваш да провалиш живота си?
Не, тя се опитваше да го спаси.
Пол се залюля на пети, точно както правеше в детството й, когато не си бе научила репликите.
— А аз си мислех, че най-лошото вече е зад гърба ни.
Джорджи знаеше какво имаше предвид баща й. Той обожаваше Ланс и побесня, когато двамата се разделиха. Понякога й се искаше той просто да дойде и да й каже откровено това, което мисли, а именно, че всяка истинска жена щеше да съумее да задържи съпруга си.
— Не смятам, че някога съм бил толкова разочарован от теб – поклати глава баща й.
Думите я раниха право в сърцето, но тъй като тя бе твърдо решила да стане самостоятелна личност, се насили да изстиска още една сияйна усмивка.
— И като си помислиш, че съм само на трийсет и една. Имам достатъчно време да подобря това си постижение.
— Достатъчно, Джорджи – почти любезно се намеси Брам, като свали ръка от кръста й. – Пол, нека ти го обясня съвсем ясно. Сега Джорджи е моя съпруга, това е моят дом, затова се дръж прилично. В противен случай не си добре дошъл.
Тя затаи дъх.
— Наистина ли? – процеди Пол със свити устни.
— Наистина – не му остана длъжен Брам и се запъти към вратата. Но преди да стигне до нея, се върна обратно, изпълнявайки някогашния си фалшив маньовър за излизане също така безупречно, както в епизодите на „Скип и Скутър”. Дори започна със същите реплики: – О, и още нещо… – Така правеше, когато се отплесваше от сценария, при това винаги с усмивка. – Бих искал да видя данъчните декларации на Джорджи за последните пет години. Както и финансовите й отчети.
Джорджи не можеше да повярва на ушите си. Как можа да… Пристъпи към Брам.
Лицето на баща й почервеня от гняв.
— Да не би да намекваш, че съм управлявал лошо парите на Джорджи?
— Не зная. Лошо ли си ги управлявал?
Брам бе отишъл твърде далеч. Може и да не понасяше постоянните опити на баща си да контролира всяка нейна стъпка и определено се съмняваше в удачния му подбор на последните сценарии, но той беше единственият човек в света, комуто вярваше безгранично, що се отнася до пари. Би било прекрасно, ако всички деца актьори имаха такъв безупречно честен родител, който да защитава финансовите им интереси.
Външно баща й изглеждаше още по-спокоен, което никога не беше добър знак.
— Ето че стигнахме до истинската причина за този брак. Парите на Джорджи.
Брам изкриви арогантно устни.
— Първо заяви, че съм се оженил за дъщеря ти заради кариерата си… Сега смяташ, че е заради парите… Човече, ожених се за нея заради секса.
Джорджи се спусна напред и застана между двамата.
— Добре, за тази вечер ми стига. Ще ти се обадя утре, татко. Обещавам.
— Това ли е? Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
— Ако ми дадеш две минути, може би ще успея да измисля някоя остроумна реплика за финал, но засега се боя, че това е единственото, което ми хрумва.
— Позволи ми да те изпратя – намеси се Брам услужливо.
— Няма нужда. – Баща й се отправи към вратата. – Вече зная пътя.
— Но, татко, наистина… Позволи ми…
Но той вече крачеше по покрития с чакъл вътрешен двор. Тя се свлече в хлътналия кафяв кожен диван точно под Хъмфри Богарт.
— Беше доста забавно – отбеляза Брам.
Джорджи стисна юмруци в скута си.
— Не мога да повярвам, че просто ей така го обвини в непочтеност. И точно ти… който си образец на финансово безхаберие! Не е твоя работа как баща ми управлява моите пари!
— Щом не крие нищо, значи няма да е против да предостави счетоводните документи.
— Но аз съм против! – скочи на крака Джорджи. – Моите финанси са поверителни и още утре сутринта ще се обадя на адвоката си, за да съм сигурна, че ще останат такива. – Освен това трябваше да поговори със счетоводителя си, за да потули от баща й петдесетте хиляди долара на месец, които щеше да превежда на Брам. „Домакински разходи” и „увеличаване на охраната” звучаха доста по-добре, отколкото „съпружески хонорар”.