Щиглецът

— В затвора ли е Саша?

— И още как — изкиска се Борис. — Взехме откупа, музеят прибра картината, ченгетата успяха да приключат случая, застрахователната компания си прибра парите, поуката остава за обществеността, всички печелят.

— Откуп?

— Е, награда, откуп, наречи го, както искаш.

— Кой изплати тези пари?

— Не знам — отвърна Борис с жест на раздразнение. — Музеят, правителството, частно лице. Има ли значение?

— За мен има.

— Е, не би трябвало да има. Би трябвало да млъкнеш и да бъдеш благодарен. Защото — той вирна брадичка и повиши тон, за да ме накара да млъкна, — знаеш ли какво, Тио? Знаеш ли какво? Познай! Познай какъв късмет имахме! При тях е била не само твоята птица, но… кой би предположил? Още много откраднати картини!

— Две дузини или дори повече! Някои от тях били изчезнали от много години! Освен това… не всички са толкова красиви и очарователни като твоята, всъщност повечето не са. Това е моето лично мнение. Но за четири-пет от тях все пак имаше обявени големи награди — по-големи, отколкото за твоята. И дори някои от по-неизвестните — умряла патица, досаден портрет на някакъв непознат тлъст мъж — дори за тях има по-малки награди, петдесет хиляди, тук-там и по сто хиляди. Кой би предположил? „Сведения, довели до връщането на картината“. Събраха се доста. И, надявам се — каза той с малко строг тон, — ти ще ме извиниш за това?

— За кое?

— Защото — казват, че е „един от случаите с най-много открити картини в историята“. Надявах се, че тъкмо това ще ти хареса — може би няма, кой знае, но се надявах. Откраднати от музеите шедьоври, върнати на обществеността! Оцелели съкровища на културата! Голямо ликуване! Всички ангели пеят! Но това нямаше да се случи, ако не беше ти.