Мъглите на Авалон (Том 1)

— Не — отвърна Моргана, — но аз служа и там на Богинята.

— Това знам и аз — каза Кевин. — Казах го и на Ниниан. Ако стане тъй, че Аколон наследи трона на баща си, старата вяра ще просъществува в Уелс. Но Аколон не е престолонаследник, а първородният син на Уриенс е глупак и роб на свещениците.

— Аколон не е крал, но е друид — каза Моргана, — а смъртта на Авалох няма да е от полза никому — и в Уелс вече са приели обичаите на римляните, пък Авалох има и син.

„Кон“, продължи тя на ум, „който обича да седи в скута ми и ми казва «Бабо»“.

Тогава Кевин, сякаш чул неизречените думи, рече:

— Животът на малките деца е много крехък, Моргана. Много момчета не доживяват да станат мъже.

— Убийство няма да извърша — каза Моргана, — дори и в името на Авалон. Можеш да им го кажеш.

— Кажи им го сама — отвърна Кевин. — Ниниан ми каза, че си щяла да отидеш на Авалон след Петдесетница.

В същия миг Моргана почувства как изстива отвътре. Прилоша й и изпита чувство на благодарност, че не яде много от тежките храни тази вечер.

„Нима наистина знаят всичко? Нима ме наблюдават и съдят, докато мамя стария си, доверчив съпруг с Аколон?“ Припомни си Илейн, трепереща и засрамена, обляна от светлината на факлите, когато я бяха заловили гола в прегръдките на Ланселет. „Може би знаят плановете ми, преди аз самата да съм убедена, че съм наясно с тях?“ Но нали бе вършила само това, което повеляваше Богинята?

— Какво искаше да ми кажеш всъщност, Мерлин?

— Само това, че мястото ти на Авалон е все още празно, и че Ниниан съзнава това не по-зле от мен. Аз те обичам много, Моргана, и не съм предател — боли ме, че мислиш така за мен, а си ми дала толкова много… — той протегна обезобразените си ръце към нея. — Моргана, нека се помирим.

Тя отвърна:

— В името на Богинята, нека има мир между нас, Кевин — и го целуна по нашарената с белези уста.

„За него също Богинята има моето лице…“ Прониза я внезапна болка. „Богинята дарява живот, мъжественост… и смърт“. В момента, когато устните й докоснаха неговите, Мерлин се дръпна. В очите му се изписа неподправен ужас.

— Нима се боиш от мен, Кевин? Кълна се в живота си, никога не бих извършила убийство. Нямаш причина да се страхуваш… — но Кевин протегна изкривените си пръсти, сякаш за да спре думите й.

— Не се кълни, Моргана, за да не плащаш данта на клетвопрестъпника… Никой от нас не може да знае какво ще поиска от него Богинята. Аз също съм изпълнил Свещения брачен ритуал и от този миг нататък моят живот не ми принадлежи. Живея единствено по волята на Богинята, пък и за мен животът не е толкова сладък, та да ми се посвиди да го жертвам.

Години по-късно Моргана щеше да си припомни тези негови думи и те щяха й помогнат да изпълни най-тежката задача в живота си. Той се поклони — така се поздравяваха само Господарката на Авалон и Върховния Друид — и бързо отмина нататък. Моргана остана да гледа след него разтреперана. Защо й се беше поклонил така? И защо се боеше от нея?