Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— И остават още — хвърли поглед към дисплея — трийсет и седем минути до експлозията на оръжието.
Мъжете се спогледаха смутено.
— Тогава би трябвало да се отървем от него по възможно най-бързия начин — каза Лодар.
Скриха мутиралото в бомба оръжие в един сандък под борда, спуснаха във водата лодка и загребаха към брега. Взеха със себе си оръжия, малко провизии, вода и няколко маслени лампи. Тогава се запромъкваха през гъсталака около езерото. Лодар носеше Ив на раменете си. Мат непрекъснато поглеждаше дисплея — 28:12, 28:11, 28:10…
— Натам. — Немощният глас на бялата жена. Протегнатата й ръка посочи гората. Веднага зад окрайнината имаше равна, издължена руина, покрита с дървета и храсталаци. Може би някогашен склад или заводско хале, прецени Мат.
На обърнатата към гората страна се натъкнаха на порта, достатъчно голяма да пропусне камион или малък самолет. Беше отворена. Влязоха в халето. Мат хвърли поглед върху дисплея — 24:42. За пътя от кораба дотук им бяха необходими дванайсет минути.
На пода на халето зееше отвор, елиптичен, дълъг около шестнайсет и широк седем крачки. Ив се притисна към врата на Лодар и силно изстена.
— Какво е това? — попита Мат.
— Входът на бункера на нашата изследователска станция — изграчи Ив. По лицето й се изписа ужас. — Но би трябвало да е затворен…!
— Аз ще вляза — решил набързо, Мат се спусна на колене. Погледът му се плъзна по елиптичната шахта. Не беше много дълбока — може би четири метра. Тясна метална стълба беше опряна от пода до горния й край.
— Ще дойда с теб — каза Аруула.
Той само кимна.
Лодар свали Ив на пода на халето, а Матю и Аруула заслизаха по стълбата. Мат запали маслената лампа и я подаде на Аруула.
Когато стигнаха до пода на шахтата, погледна дисплея 23:02, 23:01, 23:00… Не им оставаше кой знае колко време.
Осветиха металните стени. Два големи овални отвора зееха върху надлъжната страна на елипсата.
— Тук всичко е отворено! — Гласът на Мат отекна от гладките стени.
Отгоре ги наблюдаваха Лодар и хората му. Чу как Ив изстена.
— О, Боже! Тук трябва да се е случило нещо ужасно…
Мат освети отворите и видя тясната страна на стоманените стени. Вероятно външна шлюзова врата. Краищата й бяха извити и вече не можеха да се приберат напълно. Рамо до рамо влязоха през отворения шлюз. Аруула помириса.
— Усещаш ли миризмата?
Мат също помириса — вонеше на тление.
— Ще влезем малко по-навътре! — извика нагоре.
Бавно минаха през шлюза. От него започваше подобен на тръба коридор с диаметър около четири метра. Светлината на лампата проби мрака. Изведнъж недалеч от тях се чу някакво стържене. Мат вдигна пистолета си.
Тогава нещо изсъска и една сянка се стрелна към тях — на светлината се показа тарак! Нападна ги с настръхнала козина. Мат натисна спусъка. Ехото от изстрела прокънтя стократно откъм тръбовидната шахта. Звярът се завъртя около надлъжната си ос, блъсна се в стената на шахтата и потрепвайки, остана да лежи на пода.
„Още четири патрона в пълнителя…“
На точно шест крачки пред тях лежеше още един мъртвец. Трупът на мъжа беше фрапиращо едър и нежен, черепът напълно гол. Беше полуизгнил. Но не беше го убил нито таракът, нито някакво друго животно. От гърдите му стърчеше копие!
Малко по-нататък видяха следващия труп. Беше с разцепен череп. Вероятно с бойна секира.
От това стана ясен отговорът на въпроса дали северните мъже знаят мястото на бункера. Знаеха го и бяха вилнели сред обитателите му. А таракът вероятно е бил примамен от миризмата.
Но дали е единственият тук? Тези животни живееха обикновено на стада. Може би останалата част от глутницата е някъде дълбоко във вътрешността на бункера. И привлечена от изстрела, навярно вече е на път към изхода?
Студени тръпки преминаха по крайниците на Мат, когато му стана ясно, че в този бункер няма да намерят никакво укритие от унищожителните сили на лазерното оръжие. Не биха могли да затворят дори повредения шлюз.
— Достатъчно — прошепна той. — Тук вече не живее никой.
Обратното броене върху дисплея прекрачи границата на двайсетте минути. Бързо се върнаха обратно при шахтата и се изкачиха по стълбата. Ив ги гледаше с ококорени очи.