Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Истинската лекота в писането идва от изкуството, не от шанса,
Както се движат най-леко онези, които са се научили да танцуват.
Ако не е достатьчно, никоя грубост не обижда,
Звукът трябва да прилича на ехо на чувството.
Цялата природа освен изкуството, непозната за Теб;
Всеки шанс, посока, която ти не можеш да видиш;
Всеки дисонанс, хармония неразбрана;
Всяко частично зло, универсално добро.
И въпреки гордостта, въпреки погрешния смисъл,
Една истина е ясна, Каквото е, е правилно2.
По-късно лирическата поезия се наложила отново, за да възстанови баланса -в шотландските поеми на Робърт Бърнс (1759-96), в немския език чрез Кристиян фон Клайст (1715-59), Ф. Г. Клопщок (1724-1803) и младия Гьоте, а във френски - чрез Жан Роше (1745-94) и Андре Шение (1762-94). Прозата, макар и силно зависима от неху-дожествените жанрове, станала свидетел на израстването на истинската белетристика. Тук пионерите се появили в Англия. Освен “Робинзон Крузо”, водещите заглавия били Пътешествията на Гъливър” (1726) от Джонатан Суифт, “Памела” (1740) от Се-мюел Ричардсън, “Том Джоунс” (1749) от Хенри фийлдинг и “Тристрам Шенди” (1767) отЛоурънс Стърн. Във франция Волтер и Русо, наред с другите си таланти, били завършени романисти (виж по-долу).
Въпреки че френските, английските и немските автори имали надмощие, читателската публика в никакъв случай не се ограничавала до техните страни. Почти всички образовани хора в Европа по онова време четели на френски; а местните преводи на важни заглавия били широко разпространени. В Полша например, която направила много големи грешки и затънала в културна изостаналост, каталогът на преводите на полски включвал “Robinson Krusoe” (1769), “Manon Lesko” (1769), “Kandyd” (1780) GAver”(1784), “AwanturyAmelii”, (1788), “Historia Tom-Dzona” (1793). Някои полски автори, като Ян Потоцки (1761-1825), ориенталист, пишели на френски както за местната, така и за международната читателска публика.
Европейските музиканти, от Й. С. Бах (1685-1750) до В. А. Моцарт (1756-91) и Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), укрепили основите на класическия репертоар. Те работели във всеки от главните клонове: инструментален, камерен, оркестров и хоров; и развили стил, който, макар и често объркван с предшестващия го барок, бил белязан с много характерна ритмична енергия, която му дава тази трайна привлекателност, на която се радва и досега, [sonata] Те съхранили баланса между свещеното и
604
LUMEN
профаниращото. Това може да се илюстрира с кантатите на Бах, с “Реквием” (1791) на Моцарт и с Бетовеновата “Missa solemnis” (1823), както и с концертите на Бах, с четиридесет и първата симфония на Моцарт и с деветте симфонии на Бетовен. Авст-ро-германските композитори се радвали на нарастващо превъзходство. Освен Бах, Моцарт и Бетовен, в първата им редица се нареждали Йохан Пахелбел (1653-1706), Г. П. Телеман (1681-1767), Г. ф. Хендел (1685-1759) и Йозеф Хайдн (1732-1809). Но музиката останала предимно интернационална по своя характер. В своето време италианците Ж.-Б. Люли (1632-87), Аркангело Корели (1653-1713), Алесандро Скарлати (1660-1725), Томазо Албинони (1671-1751) и Антонио Вивалди (1675-1741) били влиятелни колкото германците. Също толкова влиятелни били датчанинът Дитрих Букстехуде (1637-1707), французите франсоа Куперин (1668-1733) и Ж.-П. Рамю (1683-1764) или орга-нистът на Уестминстърското абатство Хенри Пърсел (около 1659-95) в Лондон. Цигулката, главният инструмент в европейската музика, била усъвършенствана от Антонио Страдивари (1644-1737) от Кремона. Пианото било изобретено през 1709 г. отБ. Крие-тофори от Падуа. Операта се развила от ранния етап на диалог с музика до пълномащабните музикални драми на К. В. Глук (1714-87). [cantata] [mousike] [opera] [strad] Официапната религия останала в по-ранния калъп. Религиозната карта на Европа не се променила значително. Установените църкви продължили да действат според строгите държавни закони за толерантност и нетолерантност. Членовете на официалната религия печелели предпочитание, полагали клетви и преминавали през сурови изпитания на подчинение; нечленовете и онези, които откажели да положат клетва, когато не били преследвани активно, съществували в юридическа изолация. В католическите страни протестантите били повсеместно лишени от граждански права. В протестантските страни католиците страдали от същата участ. Във Великобритания Англиканската църква и Църквата на Шотландия официално забранили както римокатолиците, така и протестантските сектанти. В Швеция, Дания и Холандия се прилагали подобни забрани. В Русия Руската православна църква се радвала на статута си на единствената призната църква: нямало законно пребиваващи евреи. В Полша-Лит-ва, където упорито продължавала да съществува най-голямата степен на религиозно разнообразие, ограниченията все пак нараснали. Сосинианците били прогонени през 1658 г. за измислен колаборационизъм с шведите. През 1718 г. всички некатолици били отстранени от Конференцията. През 1764 г. евреите изгубили своя Парламент, но не и своите kahals, или местни общини. Руската пропаганда започнала да оплаква съдбата на полското православие, чието положение било значително по-леко от това на католиците в Русия. Пруската пропаганда раздула измисленото преследване на лютераните.