Мусаши

— Ще рече, че ще останем тук ли?

— Точно така.

— Няма да идем някъде другаде, за да се упражняваме и да овладяваме себе си?

— Ще правим това тук.

— На какво можем да се упражняваме тук?

— Да станем майстори на сабята, да станем самураи. Ще укрепваме духа си и ще се стремим да се превърнем в истински хора. Ела с мен и вземи онази брадва.

Той посочи към един кичур трева, където бе оставил земеделските сечива.

Нарамил брадвата, Йори последва Мусаши до хълмчето, където имаше няколко ореха, бора и криптомерии. Мусаши се съблече до кръста, хвана брадвата и се залови за работа. Скоро наоколо му се ръсеше същински дъжд от бели късчета дърво.

Йори го гледаше и си мислеше: „Може би ще построи доджо. Или ще се упражняваме на открито?“

Едно от дърветата падна, последвано от още и още едно. Пот потече по поруменелите бузи на Мусаши и изми отпадналостта и самотата от последните няколко дни.

Сегашният замисъл му хрумна, докато стоеше край пресния гроб на земеделеца в малкото гробище. „Известно време ще се откажа от сабята, реши, и вместо това ще поработя с мотика.“ Дзен, калиграфията, чаеното изкуство, рисуването и ваенето всички са от полза за усъвършенстване на саблените умения. Не би ли могла и полската работа да допринесе за обучението му? Не е ли това широко парче земя, чакащо кой да го прекопае, отлично поле за упражнения? И като превърне негостоприемната пустош в ниви, няма ли да спомогне също за благоденствието на бъдещите поколения?

Бе прекарал целия си живот досега подобно на странстващ дзен-монах. Така да се каже, само бе получавал, зависеше от други хора за храна, подслон и дарения. Искаше да промени нещата, да ги промени изцяло, тъй като от дълго време се догаждаше, че само хора, които наистина сами са отгледали своето зърно и зеленчуци, знаят колко са те свети и ценни. Онези, които не са правили това, са като свещеници, които не следват своите проповеди и бойци, които знаят много за бойните похвати, но нищо за Пътя.

Като момче майка му го бе водила на нивите и там бяха работили заедно с изполичарите и селяните. Сега обаче неговата цел бе повече от това да добива храна за ежедневни нужди — търсеше прехрана за душата си. Искаше да узнае какво значи да изкарваш своя хляб с труд, а не от подаяния. Искаше също да присади сред хората в тукашната околност своя начин на мислене. Според него, като изоставяха почвата на бурените и тръните и отстъпваха пред бури и наводнения, те от поколение на поколение продължаваха сиромашкото си съществуване, без да могат да съзрат възможностите, с които те самите и околната земя са дарени.

— Йори — извика, — намери някакво въже и вържи тия дърва. После ги завлечи до брега на реката.

Щом това бе направено, Мусаши опря брадвата на едно дърво и изтри с лакът потта от челото си. След това слезе долу и с една по-малка брадвичка обели кората от стволовете. Щом падна мрак, двамата стъкмиха с парчетата огън и си намериха късове дърво, които да им служат за възглавници.