Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1995 г. руското правителство предоставя на Белона компютърни данни, свързани с ядрените материали. По-късно документите и сведенията са взети обратно, но през есента на 1995 г. отново са предадени на Белона. Служителите на Белона заклеймяват временното задържане и заявяват, че това е тормоз. Въпреки това служители на ФСС твърдят, че Белона и други чуждестранни организации по въпросите на околната среда надхвърлят правата си.
Никитин е арестуван за предаване на държавни тайни на Белона, които са били засекретени. Той вероятно е първият арестуван по обвинение в шпионаж руснак, свързан с природозащитна група.
Твърди се, че всички норвежки парламентаристи се застъпват пред руското правителство за Никитин, а на 18 февруари 1996 г. норвежкият ежедневник Дагбладер заявява, че „ако Никитин бъде осъден, това ще е истинска катастрофа за природозащитната работа, извършена до този момент в Русия“.
Същия месец американският вицепрезидент Албърт Гор се среща във Вашингтон със съветника на руския президент Борис Елцин по въпросите на околната среда Алексей Яблоков, за да изрази американската загриженост във връзка с мерките, предприети срещу Никитин.
Николай, Валтер (1873-?)
Ръководител на германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (Geheimer Nachrichtendienst des Heeres), секция III b на Генералния щаб на армията за периода 1913–1921 г.
Николай посещава църковно училище, постъпва в кадетския корпус и влиза в армията като младши офицер. След още 3 години във военнощабно училище през 1904 г. е назначен в Генералния щаб.
През юли 1906 г. става първият военен РАЗУЗНАВАЧ, назначен в Първи армейски корпус в Кьонигсберг. Веднага се заема със създаването на МРЕЖА от шпиони в руските погранични райони. Постига значителни успехи в тази област. По-късно Николай става ръководител на руската секция във военната разузнавателна служба, която е част от Генералния щаб на германската армия, а през 1913 г. е издигнат за ръководител на службата, която се занимава със събирането на разузнавателна информация и на френския, и на руския фронт.
Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978) описва Николай като „… енергичен русоляв офицер от Генералния щаб, среден на ръст, в средата на трийсетте… Той ръководеше шпионската служба също както би ръководил полк на бойното поле, понеже бе пруски офицер, който изпълняваше задълженията си където и да беше назначен“.
В организацията му има стотици АГЕНТИ и в неутралните, и във воюващите страни. Той обработва сведенията, пристигащи от другите подразделения на Генералния щаб. Най-знаменитият му шпионин е МАТА ХАРИ, в действителност неосигурила разузнавателни сведения, които да представляват интерес. Най-успешният и опитен шпионин е барон Шлуга (агент 13), който през август 1914 г. изпраща много важна информация за френската мобилизация и дислокацията на френската армия. Той изпращал сведения на Николай на всеки 2 дни. КУРИЕРИТЕ му прекосяват разстоянието от Франция през неутрална Швейцария до Германия само за 48 часа. Поради влошаване на здравето му (той е на 73 години, когато войната започва) през март 1916 г. Шлуга заминава за Германия и се оттегля от активна дейност.
През 1915 г. Николай основава служба за вътрешно разузнаване (контраразузнаване). Вербува информатори от крупни германски концерни, учреждения и даже сред частни организации и групи. Планира да ги използва за събиране на косвена информация за чуждите страни, но доколкото политическата ситуация в самата Германия се влошава с всеки изминат ден, той започва да обръща все повече и повече внимание на информацията за вътрешните врагове.
Наред с безспорните успехи Николай е имал и немалко неудачи. По думите на Кан той допуска 3 главни пропуска в работата си:
1. Николай обръща внимание на САЩ като на място за оперативна работа едва няколко месеца преди Съединените щати да влязат във войната — април 1917 г.
2. Не събира икономическо РАЗУЗНАВАНЕ за противника, което е важен фактор в една война.
3. Не научава предварително и не уведомява германското висше командване за мощното ново оръжие, което се използва от противника на бойното поле — танка.
Шест дни след подписването на примирие на 11 ноември 1918 г. секция III b на Николай е разформирована и той е прехвърлен в Генералния щаб в БЕРЛИН. Там създава малка разузнавателна секция, която съществува до 30-те години, когато започва възраждането на германската военна машина. Впоследствие на базата на неговата секция е създадено управлението ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД.