Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
8. И с всичка сила удари два пъти Олоферна по шията и му отсече главата,
9. па, като хвърли от постелката тялото му, откачи от стълбовете завесата. След малко тя излезе и даде на слугинята си главата на Олоферна,
10. а тя я тури в торбата с ядивата, — и двете заедно излязоха, по обичая си, на молитва. Като минаха през стана, те обиколиха устието, възлязоха по планината към Ветилуя, и дойдоха до портите й.
11. Иудит викаше отдалеч на стражарите при портите: отворете, отворете портите! с нас е Бог, наш Бог, за да дари още сила на Израиля и победа над враговете, както дарува Той и днес.
12. Щом градските мъже чуха гласа й, затекоха се при градските порти и свикаха градските старейшини.
13. Стекоха се всички — мало и голямо, понеже нейното идване беше за тях съвсем неочаквано, и отвориха портите, приеха ги, запалиха огън да свети и ги заобиколиха.
14. А тя им рече с висок глас: хвалете Господа, хвалете, хвалете Господа, че Той не отклони милостта Си от Израилевия дом, но в тая нощ сломи нашите врагове чрез моята ръка.
15. И извади главата из торбата, показа я и им рече: ето главата на Олоферна, вожда на асирийската войска, и ето завесата му, зад която той лежеше пиян, — и Господ го порази чрез женска ръка.
16. Жив Господ, Който ме запази в пътя, по който вървях! защото лицето ми прелъсти Олоферна за негова гибел, ала той не извърши с мене мръсен и срамен грях.
17. Целият народ твърде много се почуди; паднаха, поклониха се Богу и единодушно казаха: благословен Ти, Боже наш, Който унизи днес враговете на Твоя народ!
18. А Озия й рече: благословена ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята, и благословен Господ Бог, Който създаде небето и земята и те научи да отсечеш главата на началника на враговете ни;
19. защото твоята надежда не ще отстъпи от сърцето на людете, които помнят силата Божия довека.
20. Нека Бог ти сметне това за вечна слава и да те награди с добрини, задето ти не пожали живота си при унижението на нашия народ, а излезе напред, когато ние падахме, — ти, която право ходи пред нашия Бог. И целият народ рече: да бъде, да бъде!
Глава 14.
1. Иудит им рече: послушайте ме, братя, вземете тая глава и окачете я на зъберите на вашата стена.
2. А кога настане утро и слънце изгрее над земята, вземете всеки бойното си оръжие, идете всички силни вън от града и дайте им повод да мислят, като че слизате в равнината против предната стража на Асуровите синове, ала не слизайте.
3. Тогава те ще вземат всичкото си оръжие, ще идат в стана си, ще разбудят вождовете на асирийската войска и ще се стекат при шатрата на Олоферна, ала не ще го намерят; от това ще ги обхване страх, и те ще побягнат от вас.
4. А вие и всички, които живеят по всички Израилеви предели, гонете ги и ги поразявайте из пътя.
5. Но преди да сторите това, повикайте при мене Ахиора амонеца; нека той види и познае оногова, който унижаваше Израилевия дом и прати него при нас като на смърт.
6. И повикаха Ахиора от къщата на Озия. Когато дойде и видя Олоферновата глава в ръцете на един мъж всред събранието на народа, — той падна на лицето си и изгуби свяст.
7. А когато го подигнаха, той падна пред нозете на Иудит, поклони й се и рече: благословена ти във всяко Иудино селище и у всеки народ, дето, като чуят за твоето име, ще се почудят.
8. Разкажи ми сега, какво върши тия дни. И Иудит му разказа всред народа всичко, що е извършила от оня ден, когато излезе, до деня, когато говореше с тях.
9. Когато престана да говори, народът извика високо, и радостният му вик се разнесе по града.
10. Ахиор пък, като видя всичко, що извърши Бог Израилев, искрено повярва в Бога, обряза крайната си плът и се присъедини към Израилевия дом дори доднес.
11. Като настана утро, окачиха Олоферновата глава на стената; всеки мъж грабна оръжието си и излязоха на чети по планинските проходи.
12. Синовете Асурови, като ги видяха, пратиха до своите началници, а те отидоха при вождовете, хилядоначалниците и при всеки свой предводител.
13. Като дойдоха до шатрата на Олоферна, казаха на оня, който беше над всичкия му имот: събуди нашия господар, защото тия роби се осмелиха да излязат на бой с нас, за да бъдат съвсем изтребени.
14. Вагой влезе и почука на вратата на шатрата, понеже мислеше, че той спи с Иудит.
15. Когато никой му се не обади, отвори, влезе в спалнята и намери, че Олоферн лежи мъртъв на прага, и главата му отсечена.
16. И той високо завика с плач, охкане и силен рев и раздра дрехите си.
17. След това влезе в шатрата, дето бе седяла Иудит, и я не намери. Тогава изскочи при народа и завика:
18. робите постъпиха вероломно: една еврейка опозори дома на цар Навуходоносора, защото ето Олоферн на земята, и главата му няма.