Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
20. Понравиха се думите й на Олоферна и на всичките му слуги. Те се чудеха на мъдростта й и казваха:
21. от единия край на земята до другия няма такава жена по хубост на лице и по разумни думи.
22. Олоферн й рече: добре стори Бог, че те прати преди тоя народ, та в наши ръце да бъде силата, а гибел всред ония, които презряха моя господар.
23. Прекрасна си ти на лице, и добри са твоите думи. Ако извършиш, каквото каза, твоят Бог ще бъде мой Бог; ти ще живееш в дома на цар Навуходоносора и ще бъдеш прочута по цяла земя.
Глава 12.
1. И заповяда да я въведат там, дето се пазеха сребърните му съдове, и поръча да се ползува тя с храна от неговата трапеза и да пие от неговото вино.
2. Но Иудит рече: няма да ям това, за да няма съблазън, но нека ми дават онова, що е донесено с мене.
3. Олоферн й каза: а кога се свърши онова, що е с тебе, отде ще вземем да ти даваме същото? защото между нас няма ни едного от твоя род.
4. Иудит му отговори: да ти е жива душата, господарю мой; рабинята ти няма да потреби, каквото е с мене, преди Господ да извърши чрез ръката ми това, що е определил.
5. Тогава Олоферновите слуги я въведоха в шатрата, и тя спа до среднощ; а към утринна стража стана
6. и прати да кажат на Олоферна: нека моят господар заповяда, да позволят на рабинята ти да излиза на молитва.
7. Олоферн заповяда на телопазителите си да й не пречат. И тя преседя в стана три дни, а през нощите излизаше в долината Ветилуйска, умиваше се на водния извор при стана,
8. и, като излизаше, молеше се на Господа, Бога Израилев, да насочи пътя й към избавяне синовете на Неговия народ.
9. След завръщане тя оставаше чиста в шатрата, а привечер й донасяха храна.
10. На четвъртия ден Олоферн даде гощавка само за слугите си и не покани да прислужват никого от отредените на служба.
11. И рече на скопеца Вагоя, който беше поставен над всичко негово: иди придумай еврейската жена, която е у тебе, да дойде при нас да яде и да пие с нас;
12. срамота е за нас да оставим такава жена, без да се поразговорим с нея; тя ще ни се присмее, ако я не поканим.
13. Като излезе от Олоферна, Вагой отиде при нея и рече: недей отказва, млада хубавице, да дойдеш при моя господар, за да получиш чест пред лицето му и да пиеш заедно с нас вино във веселие и да бъдеш днес като една от Асуровите дъщери, които предстоят в дома на Навуходоносора.
14. Иудит му рече: коя съм аз, та да противореча на моя господар? Ще побързам да извърша всичко, що е угодно на моя господар, и това ще ми служи за утеха до деня на смъртта ми.
15. Тя стана и се премени с дрехи и с всички женски накити; а слугинята й дойде и постла за нея по земята пред Олоферна килими, които бе получила от Вагоя за всякогашна употреба, да яде възлегнала на тях.
16. След това Иудит дойде и седна на трапезата. Разпали се сърцето на Олоферна за нея, и душата му се развълнува: той силно пожела да се събере с нея и диреше случай да я прелъсти от деня, когато я видя.
17. И рече й Олоферн: пий и се весели заедно с нас.
18. А Иудит рече: ще пия, господарю защото днес животът ми се възвеличи в мене повече, отколкото през всички дни от рождението ми.
19. И тя взе, яде и пи пред него, което слугинята й бе приготвила;
20. а Олоферн я гледаше с драгост и пи вино твърде много, колкото не беше пил никога — ни в един ден от рождението си.
Глава 13.
1. Когато стана късно, рабите му побързаха да се отдалечат, а Вагой, като отпусна тия, които прислужваха пред лицето на господаря му, затвори шатрата отвън, и те отидоха на постелките си, понеже всички бяха уморени от дългия пир.
2. В шатрата остана само Иудит с Олоферна, който бе паднал на леглото си, понеже виното го беше обладало.
3. Иудит заповяда на слугинята си да стои извън спалнята й да я чака да излезе, както биваше всеки ден, като каза, че ще излезе на молитва. Същото каза тя и на Вагоя.
4. Когато всички си отидоха от нея, и никой не остана в спалнята, — ни малък, ни голям, Иудит — застана при постелката на Олоферна и каза в сърцето си: Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостивно в тоя час върху делата на моите ръце за въздигане на Иерусалим,
5. защото сега е време да защитиш Своето наследие и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които въстанаха против нас.
6. После, като се приближи до стълбеца на постелката, който беше при главата на Олоферна, свали от него меча му,
7. приближи се до постелката, хвана косата на главата му и рече: Господи, Боже Израилев, укрепи ме в тоя ден!